МИЛАНОВО

Речник на диалектните думи и думите с диалектно произношение в с.Миланово (Осиковo)

 

А
абàр – хабер, съобщение
абанджѝя – чужденец, непознат в селото
адèт – навик, обичай, ритуал
аджамѝя – силен, безстрашен, пъргав човек
айдỳк – крадец
àлтав – хлабав, слаб
амàн – омръзна ми
ан – хан
анджѝя – ханджия, съдържател на хан
àпа – хапя
арбàль –  нещо износено, остаряло, негодно за употреба, в преносен смисъл се отнася и за хора и животни
аргàкье – аргати, ратаи, наемни работници в миналото
аргàсвам – боядисвам с орехи и други природни материали.
аргатỳвам – работя като наемен работник
àрен – добър, оправен, находчив човек (прилагателно)
арѝзвам – харизвам, подарявам
аризмò – нещо харизано, подарено на дъщеря след женитба
армàн –  харман, гумно за вършитба
àрне – силно, добре (наречие)
артàчен – изличен, извън чифта
артѝсвам – хартисвам, оставам излишен
àрча – харча, изразходвам
арчалàк – харчалък, разход, изразходване
àршин – мярка за дължина
аслѝ – също, точно (асли като него – също като него)
ачегьòс – оправен, сръчен, пъргав човек
ачемѝш – оправен, находчив човек, не се спира пред нищо
ачѝк – на видно място, да се вижда от всички

 

 

Б
бабичàсали – престояли дълго време на влага, отнася се за ръце или крака
бадàнь- буре с едно дъно, дървен съд
баданàрка – четка за боядисване, боядисване
баданòсвам – белосвам стена с варов разтвор

бадявà – напразно си работил, срещу малко заплащане – евтино, не струва нищо
баз – бъз

бакàра – зачитам, уважавам някого
баклè – дървен съд за вода
бакòл – по-голям дървен съд за вода
бàкье – бате
бакьèве – батковци
балагѝсвам са – бавя се, преструвам се, че върша работа
баламòсвам – залъгвам, заблуждавам, правя те на балама
балдѝсвам – изморявам се докрай
балдъза – сестра на съпругата
бамбонѝя – безформена тълпа от хора, гълчава от много хора
барабàр – заедно
бàрам – пипам, докосвам
барàнки – овце
бардè – глинен съд за ракия
барѝш – копринена кърпа за глава, официална
баряк – байряк, знаме
бастòн – бастун
баскѝя – тарба за ограда и строеж на къща, стар голям нож
батàл – нещо остаряло, счупено, не върши работа
баталѝсвам – чупя, правя го невъзможно за ползване
бач – овчар, който прави сирене
бачѝя – стадо на летуване, мандра
башкà – отделно
башкòсвам – заделям
баят – стар, изсъхнал хляб, “баят хляб” – стар хляб
белòк – белтък на яйце
биковит – твърд, в преносен смисъл се отнася за непокорен човек
битàнка – пъргав , силен , упорит човек
бѝшкам – бутам
бла – бълха
блензàва са – говоря глупости
(да) билзна – да опитам нещо с език на вкус
(да) билзна – да родя близнаци
блювам – бълвам, повръщам
блюдо – обреден хляб при погребение, помени, задушница
блъи – бълхи
бобàрник – място, засадено с картофи (компир, боб)
бобòвина – прът, по който се навива боба, фасула
босиляк – босилек
боторясвам – удрям, бутам силно и грубо някого
брàболюк – беьформена топка от нещо
бохчà – кърпа за увиване на хляб, багаж
брàви – животни
бравѝняк – мравка
бравѝнчило – мравуняк
брàйно – обтщение на сина към девер, по-млад от съпруга и
бракьà – братя
бракявам – пускам братя (при растенията)
(да) брѝйна – да извикам, да изплача отведнъж, ненадейно
брỳскам – да кажа нещо необмислено лошо на някого
бỳам – кашлям силно, издълбоко
бỳам – бия, удрям силно някого или нещо
буàлкя – бухалка, дърво, с което се бие
бỳбрек – бъбрек
букаѝ – средство за спъване на кон
булюк – безразборна група хора или стадо животни
бỳляк – бухал
бỳляк – човек с разрошена коса, прилича на плашило
бунѝще – сметище
бурѝя – уред за произвеждане на звук, използвана в миналото във войската
бỳтеница – млечен продукт след изваряване на кисело мляко
бутлỳк – буклук, смет
бỳче – букова гора
бỳчка – съд за производство на масло
бỳчкало -дървено бутало, с което се бие млякото в бучката
бучнѝк – от родата (‘да не си ми от бучник” – да не си ми от родата)
бỳщор – глупав, грозен, неугледен човек
бърньѝкам – бъркам небрежно, с досада

 

 

В
вàглян – въглен
вàзе – вас (местоимение)
вàзель – възел
вайвòда – войвода
валкѝ – топки тесто при месене
варàк – златно фолио, станиол
вàрда – пазя
вардиянин – пазач
варèкам – плача със силен глас
варкѝнам – изпреварвам
ватрàль – черен, мръсен предмет
ведрò – дървен съд за мляко, вода и др.
вèке – вече
верèв – наклонен, по диагонал, накриво
вèскам са – появявам се рядко
ветрòм – отгоре–отгоре, по края, незабелязано
вèщер – стар, грозен, лош човек
вèщерица – жена вещица
вèщерица  – голяма нощна пеперуда
(да) втелèбя – да дам насила някому нещо
вѝда (да вида) – видя, да видя
вѝдвам – виждам (еднократно)
вѝдело – светло, отнася се и за осветителен уред
вѝдня – ковачница
вѝйра – гоня, тичам след някого
вѝкам – казвам, (викам му – казвам му)
виновàт – виновен
висулѝца – два царевични кочана, вързани един за друг
вѝтель – приспособление за затваряне, райбер
вѝя – вие (лично местоимение)
(да) са вкàча – да се изкача на дърво, на стълба и др.
влàзам – влизам
влакà – рода, фамилия
возѝлница – бъчва за вино или ракия
вòзник – легнал по гръб
воѝще – предната дълга част на ралото
вòля ти – прави каквото искаш
вòсок – восък
воспѝрам – спирам
врàжам – движа пръстите при свирене на гайда, кавал и др.
врàтница – врата на жилище за животни, вход за градина и др.
врах – мястото за вършитба с разпилени снопи
врах – нещо много объркано
врèдна жена – пъргава, оправна жена – (‘Тесна къща – вредна жена”)
врèкам – врещя, отнася се за животно
врелèц – нещо горещо, обикновено се отнася за ядене
вретèно – уред за навиване на прежда при предене на ръка
врънкям – мърморя, искам постоянно нещо от някого
врътня – въртене, обикновено в къщи, постоянно нещо се работи
връшник – уред за печене на хляб, слага се върху подницата с хляба
(да) втелèба – да дам насила нещо някому
(да) са вторàча – да правя нещо на всяка цена
вървенѝца – редица от хора или животни
вървѝ си – отивай си
вървище – пътека, път
върга – буца, издатина
въргàлям са – търкалям се
върлѝна – дълъг прът
върлѝна – простор за пране
върлѝна – висок човек
вършиня – клонка от дърво, вейка

 

Г
гавàнци – съд за сол, пипер и др., хаванче
(да) гàвна – да глътна, да сипя нещо наведнъж
гàжва – обръч от тел или лозина за затваряне на вратница
гàжва – мъж неугледен, необлечен добре, с размъкнати дрехи
гàза – газя
газнèм – заднешката
газничòсвам са – измествам се назад, обръщам се гърбом
газничòсвам са – отказвам услуга някому
галимàция – голяма бъркотия, много хора на едно място
гарѝя – ангария, работа без заплащане
гарỳза, нагарузвам – мразя, намразвам
гасенѝче – газениче, уред за осветление в миналото
гàтам – премятам
гвàрам – газя в кал, сняг, висока трева
гигѝла се – смея се неприлично
глѝбам – газя в дълбок сняг или вода
гмèча – мачкам, натискам
гнèска – днеска, днес
гнèшен – днешен
гнява – мачкам, бъркам с ръце
гнясам – мачкам грубо, безжалостно
годѝ ми са – иска ми се, иска ми се да направя нещо
голоскòк – гол или много леко облечен
гòскье – гощавка, гостуване, посрещане на гости
градобѝтен – носещ градушка, градобитен облак
градобѝтнина – убита от градушка растителност
гребень – гребен
гребèнец – уред за обработка на коноп преди предене
гребỳля – дървен уред за събиране на сено, гребло
грегьòсвам – бия, удрям немилостиво
грѝвня – гривна
грòам – удрям, дрънкам с нещо
гроàлкя – бурен, чийто чашки със семена дрънкат след узряване
гроàлкя – детска играчка, която дрънка, гроа
грòзгье – грозде
гръклюн – гръклян, гърло
гръста, гръсти – сноп(и) от стъбла на коноп(и)
гръста – растение коноп
губèрка – голяма игла за шиене на дебели тъкани, губери
гỳвно – гумно, място за вършитба с волове, коне и др.
гỳгла – събрани на едно място изправени гушките на царевичак
гỳджул – нещо горчиво и безвкусно, не става за ядене
гургурѝца – гугутка, гълъб, гургулица
гỳшка – сноп стъбла от царевица или клони за листен фураж
гỳшка – навита на ръка прежда, все още не е на кълбо
гỳщерица – вид дребен гущер, сиво-кафяв
гълча – говоря
гълча – карам се на някого или го съветвам
гърлест – човек, който може да говори силно, на висок глас
гърнèц – голямо гърне
гърчав – много слаб човек или животно
гьоз – колело на печка (туч)
гюбел – стърчащ над земята камък
гювèзен – вид цвят, между лилаво и червено
гюмбỳш – веселба
гюндулỳк – надница, заработка
гюронтѝя – караница, гълчава
гявол – дявол
гяволỳвам – дяволувам, хитрувам

 

Д
дàска – дъска
даш – дъжд
де-е – хайде, дий (за подкарване на животни)
дèвер – брат на съпруга
дèвер – който носи уруглицата на сватба (млад девер)
дèвер -който придружава невестата през целия ден на сватбата (стар девер)
деверòвица – жената на стария девер по време на сватба
дèкам – подкарвам животни, казвам де-е
дèкам – правя бележка на някого (декни му – направи му забележка)
дек, дèка – къде
дèлям – дялам
дèна, да дèна – да сложа, да съхраня
день – ден
деня – денем
дерỳга – драскотина, диря, белег
джамадàн – мъжка вълнена дреха с ръкави, дълга до коленете
джàпам – газя грубо през нещо без да се пазя
джафалàк – безразборно говорене, викане, гълчава
джваньòк – нещо смачкано, объркано
дживгàр – слаб, но пъргав човек или животно
дживгàр – слаб, но пъргав човек или животно
джòгам – искам упорито, досадно, натрапчиво нещо
джолèкам – питам, искам досадно, непрестанно
джòнгъл – крака (обидно)
джòпам – газя, стъпвам тежко
джунджурия – дребен предмет, дреболийка
джỳркам – бъркам, разбивам
джурỳляк – дървен уред за разбиване на качамак, коприва и др.
дзѝпкам – товаря много, пълня плътно
дѝгам са – ставам от стола, от леглото, от земята
дѝда – да отида
дѝпла – сноп от клони за листен фураж
дѝпла – при облеклото надипляне на плата, плисе
дип че – добре че
дѝра – търся
дѝра, дѝрка – следа, малка следа
длàка – прилика на човек с човек, прилича на майка, баща или друг роднина (познах го по длака)
длèтав – не втасал или недопечен хляб
днѝще – най-долната част на купа сено
дно – дъно
добрè – съгласен съм
довàждам – довеждам
(да) довтàсам – да дойда, да пристигна важно-важно
додронки – изпражнения на животно (коза, овца и др.)
дòждам – идвам, пристигам
дòма – в къщи
допакя – до по-късно, после
дорàмче – мъжка вълнена дреха без ръкави
дотѝца – дотича
дочàс – по-късно, след малко
дошèл – дошъл
дрàже – стълба за градински растения
дрангòсвам – удрям силно някого или нещо
дрàпам – чеша, чегъртам нещо или някого
дрàпам – стремя се с всички сили към нещо, към някого – користно
дрèи – дрехи
дрешлè – елек, дреха без ръкави, малка дреха
дрèя – дреха
дръва – дърва за огрев
дръвник – дебело дърво, върху което се секат или цепят дърва
дръво, дръвя – дърво, дървета
дрънча – закачам се, моля постоянно за нещо
дỳам, да дỳуна – духам, да духна
дỳдна – говоря високо, карам се на някого постоянно
дудурѝкам – приказвам си с някого незначителни неща
дулужàк – заедно да вършим работа
дулужàк – набързо свършена работа
дỳня – дюля
дỳпен – провален, с пробита дупка
дỳрла – нося нещо постоянно (обикновено се отнася за малко дете)
дъргел – много старо и много слабо – човек или животни
държàлье – дръжка на лопата, мотика, секира
дърмòнь – стар съсухрен човек
дърмòнь – вид сито за пресяване

Е
егà – дано
èлемия – дървена въртележка за навиване на прежда
(да) емнà – да подкарам, да подгоня, да предизвикам
èндак – трап, гроб
èптен – съвсем, напълно
èребица – яребица
èребичена –
ес – междуметие, възглас за подкарване на говедо
есенèска – миналата есен
èскам – подкарвам говедата
еш – нещо по мярка, аналог

 

 

Ж
жабòла – говоря, обикновено за дете, което проговаря
(да) жàбна – да взема в ръка, колкото мога да поема
жабясвам – ожаднявам много
жадè – шосе
жак – уред за навиване на прежда при тъкане
жамка – щипка от нещо
жàнкам са – карам се постоянно с някого за нещо
жаравѝна – жар, горящи въглени
жàркам – опарвам се от коприва
жеглà – част от ярем на волска кола
жеп – джоб
жерèкам – говоря много, насечено
жерèканье – неприятна гълчава от много хора
жмàта са – ям с пълна уста, неприлично
жубèркам – дъвча нещо, бавно
жълтò – ударението на втората сричка – жълто
жỳмла – безформена тълпа от хора
жълтò – жълто
жълтòк – жълтък

 

З
забѝрам – заделям (отнася се за животни – “забирам агнетата”)
(да) забовàра – да забравя
завлàчам – забавям или забравям умишлено да върна нещо на някого
заглавỳшвам са – поемам ненужна, чужда отговорност
заглòбвам са – губя, затъвам в дългове
(да) заглъзна – да заседна, затъна
загнѝтам – слагам нещо някъде, затъпквам, завирам
задèвам – нарамвам на гръб товар с въже или цадило
задèвок – товарът, който е заденат
задèнат – товат, сложен на гърба с въже или цадило
задòйнавам – захранвам току що родено дете, агне, яре, теле
зàедно – обработваемо място, собственост на двама или трима
зазъртам – взирам се
(да) зàйде – да залезе
закършвам – изпадам в безходица
залỳпен – прост, малоумен, глупав
залỳпен – похлупен с капак съд
(да) зàплюща – да ударя, да залепя някому шамар
зàмань – винаги – “Каса кокошчица – замань ярчица.” – пословица
замàнь – време – “Кой заман стана” – кое време стана
зàмет – място, заградено за животни
заоглàвям – вкарвам нещо така, че не мога да го извадя, заклещвам се
заоглàвка – метално или дървено приспособление за затягане или разцепване
(да) зàода – да заходя
зап – зъб
(да) запетляя – да закопчая с копче или друго средство дрехата си
зàпетня – изкривяване на волската подкова отзад- за зимно време
запèцвам – запъвам
(да) запецна – да закъча нещо с малко, на малко
запѝням – запъвам
запѝщвам – поставям преграда на водата
зàплес – човек, който не внимава
заплèсвам се – заглеждам се, не внимавам
(да) са зàпна – да се запъна в нещо
(да) са зàпна – да откажа да направя нещо или да направя нещо
запòй – запиване, пиене дълго време
запòй – започване на метал с метал
запостèнье – начало на пости, заговезни
(да) запръста – да запечата
запъртòк – не излюпено, развалено яйце
зарàн – ударението на втората сричка – утре
зàрень – сутрин
зарèда – дълго скално образоване, дълъг скален ръб
зарèда – работа, която се върши наред от извършителите
(да са) засмàди – да му се не види
(да са) засръбна – да се задавя
засỳкан – добре изглеждащ човек
(да) затàкна – да затъкна, да закича цвете
затѝскам – запушвам дупка или отвор
затискòль – запушалка
(да) затрѝя – да изгубя нещо
(да) затрѝя – да убия някого
затрѝлник – човек, който постоянно губи нещо
затрѝлник – човек, от който не става нищо, не е умен, нищо не върши
затỳлям – преча на светлината или на видимостта
(да) зàувера – започвам да бия жестоко
зачàйвам са – заплесвам се
зачàйвам – залъгвам малко дете или някого
зачебръсвам – удрям или докосвам някого леко
(да) защѝла – да закрия нещо, да попреча на видимостта
згèносвам – съсипвам, похабявам
згòда – удобно време или място
згрỳа – киселини в стомаха
зекь – зет
зèлье – зеле
зеленò – зелено
зелèн гỳщер – вид гущер ( голям и зелен)
зеленяш – зелени, неузрели плодове, зелена трева
зèмньа – земя
зенгѝя – стреме на кон
зестра – дар на невестата от родителите и – нива, ливада, животно
зея – викам силно (обидно)
зимà – стидено – “Зима ми е” – студено ми е
зѝмам – взимам
зимàска – през зимата
зѝрка – малка дупка, процеп в нещо
злинь – зъл човек
зюлỳм – голяма злина, голяма вреда
зор – голяма трудност
зòрлем – насила да говоря или правя нещо
зỳпам – играя хоро
зян – нещо съсипано, развалено, негодно за употреба
зянòсвам – съсипвам, развалям, правя го негодно за употреба

 

И
ибрѝк – голям съд за ракия
иглà заклòпка – безопасна игла
играòрец – добър играч на хоро
избѝколец – човек без занаят, не върши нищо полезно, хаймана
извлàчам са – излизам бавно, показвам се
(да) издèсам – да изненадам
изеднѝк – много лош човек
изимàло – метален уред за дълбаене на дърво
изкаращѝсвам – размесвам до неузнаваемост
(да) са изкокѝла – да гледам с широко отворени очи
(да) са изкỳтла – да се изкривя, обикновено от работа
(да) са изкърмата – да гледам със страшен поглед
излỳнзвам – изхлузвам, изваждам
ѝзместо – от място, на място
ѝзместо – стабилна работа
измикяр, измикярин – прислужник, ратай, слуга
изоглàвен – изпуснат, неуправляем човек или животно
изпèрок – крив отрязък
(да) изпрòшна – да разкъсам отвор на дреха, цървул и др.
(да) изстàпа – да се изкача на високо
(да) са изтѝщи – да се доизпече хляб, баница и др.
изтрàва – да изпусна животните в нечия нива, ливада, градина и др.
(да) изтрàса – да изтърся
изтрасòк – последното родено дете на родителите
(да) изтумба – да изкормя (за животно)
(да са) изфàтам – чрез прихващане с ръце да се определи кой ще бъде пръв
икиндѝя – времето между пладне и свечеряване
именяк – съименник
(да) изсàана – да изсъхна
ишèл – вървял
иш, ѝшкам – подкарване на кокошки
ишлемè – работа с материали на клиента и заплащане наполовина

 

Й
йèла – ела

 

К
кавгà – караница
кадèля – сложена на хурката вълна за предене
кàе – каза – “Он кае – той каза”
кàеш – казваш – “Какво каеш – какво казваш”
каѝл – съжаление за извършена работа или постъпка
калабалàк – калабалък, събрани на едно място много хора
калèсвам – обикалям, за да поканя някого за нещо
калèсвам – обикалям безцелно
калѝна – обръщение към по-голяма зълва, но по-малка от съпруга
какалàшка – царевичен кочан без зърна
какòф – какъв
кам – къде, “Кам та” – къде си
кàмик – камък
кандарсѝвам – убеждавам някого да извърши нещо
кандѝсвам – съгласявам се, убеждавам се
кандѝсвам – изморявам се до край
кàпа – шапка
кàпа – къпя
кàпанье – къпане
капѝстра – оглавник със синджир за връзване и водене на добитък
карнè – кларинет
касàче – мъжка вълнена дреха с ръкави до лактите
катàркам – дразня физически или с думи някого
катерàхци – дървена стълба
катрàнь – катран
кафàл – кавал
кафèн – кафяв
кафьòр – ковьор, килим
качамàк – бъркано варено тесто от царевично брашно
качамѝлка – дървен уред за бъркане на качамак
качè – дървен съд за зимнина, малка каца
кàща – къща
кàщи – кухнята в старите къщи
кедèр – недостатък, кусур
кедèр – болест
кедерлѝв – болнав, с кусур
келепòш – подкапник, среща се в речника на старите българи
кèнтра – приспособление за затваряне на врата
кèнтра – неразбран човек, с който трудно се общува
кѝвра – плача
кидеàк – скреж по дърветата
кикèри – говори насечено, ядосано
кикòта са – смея се високо, неприлично
кѝна – късам
кѝяк – онова, с което се удря тъпана
клабè – кълбо прежда
клашнѝк – женска вълнена дреха до коленете
кладà – запалвам огън
клèмия – говоря празни приказки
клèпам – говоря празни приказки
клèпам – мажа, цапам
клепàч – извит нож с предпазител, който се носи в пояса
клèпвам – точа на точило или кованица
клечорляк – събрани на купчина клечки
клѝмам – клатя
клѝнча – дяволито избягвам някаква работа
клѝнч – голям студ
клѝсавица – лепкава глинеста почва
клòпам – тропам, удрям по нещо, което произвежда звук
клòпче – звук от течност в непълен съд, клокочи
клоцàта – уча се или уча някого на нещо лошо
кльòцам – сека дребни дърва
кльòщав – слаб човек или животно
клювà – кълва
клювàч – кълваа
клюцам – кълва зърна или друга храна (за птици)
кòвчаг – сандък за дрехи, брашно, жито и др.
кожà – много
кòзяк – черга от козина
кокилàнка – градинско цвете с различно оцветени цветове
кокошѝняк – жилище за кокошки
кокошѝнци – паразити по кокошките
колàй – начин, метдо да се извърши някаква работа или постъпка
колàк, колакѝ – обреден хляб, обредни хлябове, свързан с някакъв църковен празник
колачè – макък колак или специални питки за коледарите
колàстра – първото мляко след раждане
кòлик – за размер, колко е голям
кòмпир боб – картофи
кòнгер – много висок и слаб човек
кòнгерица – висока, слаба, с дълги крака жена
конòщип – попово прасе
конь – кон
коньèве – коне
копàня – дървен съд за месене на хляб или за храна на животни
кòпрец – копър, зелена градинска подправка
коптѝсвам са – оправям се след болест или след някакъв проблем
кореньè – корени
кослѝнкя – костилка
костенюрка – костенурка
костỳрка – малко ножче, завързано за пояс, носи се от жени
котлè – малък котел
котленѝца – съд за носене на храна, вода и др.
кòчяк – заградено място за съхранение на сеното
кошерѝще – жилище за пчели, изплетено от пръчки
кош – съд, изплетен от пръти за носене на сено, слама и др.
кошлè – малък кош, кошче
крàйшник – крайната част на хляба
крап – къс
крапосвèт – човек, живял малко, починал млад
крèвен – пълен, дебел човек
креòта са – смея се неприлично, на висок глас
кречèта – говоря бързо, насечено
кречèта – пиша разкривено, нечетливо
кривàча – шепа
кривондỳль – крив предмет
кривỳль – завой на път
(да) крòтна – да разположа животните на паша
(да) крòтна – да се успокоя, да се укротя
крòтук – кротък
крупà – голяма буца каменна сол
кръкра – постоянно искам нещо и недоволствам
кръкре – къркори, отнася се за граната, която се вари на слаб огън
кръкрѝца – постоянно недоволен човек
крън – вол с пречупен или изкъртен рог
кръндель – къс предмет или дреха
крънкя – постоянно недоволсващ човек
кръсник – кръстник, който венчава и кръщава
кръшкам – дяволито избягвам някаква работа
кỳкла – вид скално образувание
кỳклье – скали
кукурỳз – царевица
кукурỳзище, кукурỳжляк – стъбла от царевица, заревичак 
кандѝсвам – уморявам се, съгласявам се

клемѝя – част от волска кола, сълпèц
клèпам – приказвам напразно
– мажа, цапам
копàньа – дървен съд за месене на хляб или за храна на животни
кòчяк – заградено място за сено

крупà – голяма буца каменна сол
крòтук – кротък
кревèн – ударението на посл.сричка – пълен,дебел
кỳкла – скала
кокошѝняк – жилище за кокошки
кỳрежка – изпражнение на птица
кỳлен – плод на царевицата
кỳма са – замислен съм, отчаян или изморен
кумèц – който е кръщаван, венчаван от кръстник
кумѝнь – комин
куминьè – комини
кỳнка – ръка, ръчичка – отнася се за малко дете
курдѝсвам са – настанявам се, разполагам се
курдѝсвам – навивам пружина на часовник
кỳрешка – изпражнение на птица
куртулмà – спокойствие, мир
кỳсам – ям, греба ядене с лъжица
кỳстра – подбуждам, предизвиквам някого, обикновено за лошо
кỳфер – куфар
кълсѝ – ходи бързо, ситни
кържа – кир, мърсотия по кожата
кържав – мръсен, немит от много време
къркач – да носиш някого (обикновено дете) на гърба си
кърньене – сечене на клони за листен фураж на животни
кърпель – парче дърво
кьòпам – куцам
кьòпав – човек, който куца
кьòрлук – подигравка
кюлàв – качулка на опанджак или друга дреха
кюмбè – печка
кюмè – стадо животни на паша
кюпрѝя – греда от покрива на къща
кюруфѝкам – свиря с уста, неумело
кюскѝя – голяма тояга
кюстег – връв за навиване около къша
кют – животно без рог
кюти – мълчи, трае си
кютỳк – безформено парче дърво
кютỳк – човек, който не знае и не може нищо, мълчи и гледа
кюшè – ъгъл
кякам – крякам (отнася се за птици)
кяфам – ходя безцелно

 

Л
лàбав – хлабав
лàгома – давам фалшив шанс на някого, подвеждам го
лàдко – хладко, хладно
лàжа – лъжа
лак – лъка
лàкам са – да се прикрия, да избягам от някакъв ангажимент
лàком, лакомия – който яде много или иска по много от всичко
лàкокь – лакът на ръка
лàкокь – мярка за дължина при тъкане
ламà – мигар, нима
лàмба – газена лампа
лàни – миналата година
лапàцам са – говоря глупости, празни приказки
лапацàло – който говори глупости, много и без мярка
лàча – разделям, отделям
лачѝтба – време за лачене на животните през есента
леб – хляб
лèвра – пипам или подхождам внимателно към някого или към нещо
лежѝ – нощува, отнася се за стоката
лембезѝя – слаб, неиздържлив
лèса – изплетена от пръти съоръжение за градеж, може и за легло
лèтка – метална пръчка за цевите при навиване на вътък
лèтоска – през лятото
леш – мърша
лѝба – любя
ливòсвам – заглаждам
лѝмгам – ям бавно, без апетит
лòкам – ям като животно, отнася се за животно
ломòта – приказвам грубо
лоч – дървен съд за храна на животни,корито
лỳгье – хора
лỳлила – дървета за връзване на люлка на нивата или ливадата
лỳлкя – люлка
лỳмкам – удрям по нещо, което издава дразнещ звук
лỳтам са – движа се неопределено, безцелно
лютѝка – смес от счукани зеленчуци, вид салата
люча – целя се в нещо с камък или друг предмет
лъкà – място, покрай което тече малка рекичка

 

М
маалà – махала
мàам – преда из ръка с маалкя
маàлкя – уред за предене или пресукване на ръка
маанà – недостатък, кусур – намирам ти маана – не работиш добре
(да) мàана – да махна някому с ръка
(да) мàана – да махна нещо, да го поместя
(да) мàана – да се откажа от някакво намерение
мàанье – вълнена прежда за плетене, изпредена на ръка
магèра – правя нещо със затруднение
маж – мъж
мàжя – мъже
мàка – мъка
мàкьа – майка
мàкьа – не е така
мàкю, мàле, мàмо – галено обръщение към дете
малѝна – обръщение към по-малката зълва, по-млада от съпруга
мальѝца – дебело дърво за удряне по нещо
мàма – викам животно
мана – обработвам гръсти на мелица
мàненье – обработка на коноп, гръсти
мàне, мàнче – галено обръщение към дете
манèрка – метален съд за носене на вода и др.
мàнечок – малак, отнася се за хора и всякакви предмети
манжѝя – капризен човек
масỳр – царевичен плод
матèрам са – мяркам се, обикалям безцелно
мàтляк – развалено, не излюпено яйце
мàчка – котка
мачè – коте
мачерòк – котарак
мачно – мъчно, тъжно (наречие)
мàя са – бавя се, търся решение на нещо
мги – им – кратка форма на местоимение
мèлезно – платно от памук и гръсти (коноп)
мендѝль – дребен човек или животно
мèнека – мен
мèржав – човек с едно око, което гледа накриво
месàль – тъкана вълнена покривка за тесто, хляб и др.
мèтам са – приличам на някого
мèцам – говоря неразбрано, издавам някакви неразбрани звуци
мèшам – смесвам от две или повече съставки, разбърквам
мèшам са – намесвам се, бъркам се в чужда работа без нужда
мѝжа – стоя със затвоерни очи
мижитỳрка – трудно забележим човек
мижитỳрка – подмазвач, човек, лишен от самочувствие
младѝца – дълго и дебело дърво
младѝще – младо животно (агне, яре)
млàка – воднисто, мочурливо място
(да) млèцна – да ударя някого по устата с ръка
млечòк – млечка, трева
млòго – много
мòдър, мòдро – син, синьо
мòла са – моля се
мòляк – молец
мòрковец – морков
мотичè – малка мотика
моя, мойè, моѝ – моя, мое, мои (притежателно местоимение)
мрънкям – мрънкам, постоянно недоволствам
мрънкяло – който много мрънка
мрътвина – сенчест склон
мръхтà – при топло време овците спират да пасат
мръхтà – издавам някакви звуци, вместо говор
мỳден – бавен
мулк – имот (нива, ливада)
мỳндза – лице, мутра (обидно)
муулỳзин – мързелив човек, мързеливец
мустàки – мустаци
мутулява – правя нещо объркано
мутулява са – правя се, че върша нещо
мущубàк – бродирана яка на риза
мущорѝя – клиент
мълза – доя животно
мълчешкàта – правя нещо без да издавам звук и шум
мъмла – мърморя, говоря неразбрано
мърва – мръвка, нещо малко
мърнявец – първата дупка на гайдуницата на гайдата, която издава звук, подобен на мърморене
мъртòкав – недозрял, недосушен

Н
нàаро-нàперо – ходи накриво, на зиг-заг
наблàтчел са – намокрил се много
нàблизо – наблизо
набърделки – ватал, част от домашен стан
навàждам – въвеждане на основата в нищелките при тъкане
навàждам – напояване на градина, нива, ливада
навàм – насам
нàвидекь – на видно място, от което се сижда добре
навòдка – специално въвеждане на основата при тъкане
навръвям – нанизвам нещо на връв
навỳща – бял шаяк, който се навива на краката
нагарỳза – да мразя, да взема на прицел някого
(да) нагнетà – да напълня прекалено
нагòдина – догодина, следвщата година
наголемò – важничи, смята се за голяма работа
нàдам са – надявам се
нàдве-нàтре – да свърша нещо набързо, не и качествено
нàдворка – навън, на двора
надръвняк – събрани между две дървета дипли (снопове) листен фураж
надръндил са – тръгнал някъде, без да знае защо
надỳрлил са – отива нежелан, без покана
нàедно – заедно, на едно място
нàесен – следващата есен
назландѝсвам са – изчаквам, гледам какво ще стане, гледам сеир
(да) найда – да намеря
нàковня – наковалня
налàтам – спускам се към някого или към нещо с лошо намерение
нам – на нас (местоимение)
нàмерки – на слука, на посока, без мярка
нàместо – да вършиш нещо без да се движиш, на място
намòчкал са – напишкал се
намръжден – намръщен човек
нанадòле – надолу
нанагòре – нагоре
напентарен – намръщен, разсърден, готов да избухне човек
(да) напопèра – да подгоня човек или животно с камъни или дърво
(да) са наплюскам – да преям
напрèдка – преди малко
нàпролекь – на пролет, другата пролет
нàред – на ред
наскорè – наскоро
наснòван – пораснал голям човек
насосàкали – събрали се нежелателно много хора
натемѝя – труден за общуване човек
натемѝя – топонимия
натỳмбил са – наял се прекалено
(да) натỳткам, настỳткам – да насъскам, да натуткам кучето срещу някого
натърдèл – дърво, поело влага, загнило
нàурес – накриво, почти по диагонал
(да) са наурèси – да нависнат много плодове или предмети
(да) да начокòлат – да се накачат на едно място много
нащѝвям – надумвам, настройвам някого против друг
нащовѝ – дървено корито за месене на хляб
нèделя – неделя
нèела – не е добър човек, лош е
нèела – развален енèкогаш – някога (за минало и бъдеще време), понякога
нèлен – лош човек
нèлен – развален плод
нèмтур – човек, който не обича да говори, нарочно мълчи
нèне – нежно обръщение към малко дете
несмàслен – неумел, непохватен, грозен на вид
нѝедно – по никое време (ниедно време – никое време)
нѝен – техен
ния – ние (лично местоимение)
нòга – крак
ногàвци – кожени покривала на краката на мъжете до чатала
ножле – малък нож, ножче
ной – на нея (местоимение)
нòйна – нейна (местоимение)
ношкьà – нощем
нюшкам – помирисвам, подушвам

О
обеднàж – заедно, едновременнно
обдуàл са – пренаситил се
обикрàчвам – обгръщам нещо с крака
обинàсам са – занасям се, не мога да пазя равновесие
обирàмчвам – премятам нещо през рамо
облàзен – нахапан от насекоми
облàчам – обличам
(да) са обсèгна – да се реша, да поема ангажимент за нещо
обягненица – овца, която току що е родила агне
(да) са овàгне – да се получи вдлъбнатина в нещо
овàлям – да обработя вълнени тъкани на валевица
овàлям – да окалям, да замърся нещо
(да са) огалàта – да опитам ядене
одешкàта – върша работа вървейки
òгин, огѝно – огън, огъня
оглавнѝк – приспособление за главата на животните, повод
оглèдвам – оглеждам някого, нещо, проучвам с поглед
огрѝзка – остатък от храна на животни
òда – ходя
òдар, òдри  – креват, легло, кревати, легла
одàра – прилича на някого
одàнаде – отсреща, от другата страна
одèвище – ходене някъде с определена цел
одешкѝм – ходейки
оджàк – изход за дима над огнището
одоздòле – отдолу
одурмà – тайно договаряне
озъртам са – оглеждам се
окàт – човек, който вижда добре
окàт – човек, който казва истината без притеснение
(да) оклàса – да пусна на свобода, да дам посока на някого за действие
òлан – да му се не види (междумнетие)
òлба – кора за баница
òломань – сбирщина от хора
(да) омаламòща – да зоморя, да отнема силите на някого
омарлѝна – мараня
омръзна ми – дотегна ми, изморих се
он, онà, онò, онѝ – той, тя, то, те
онòде – прави
опанджàк – ямурлук, наметало от домашен шаяк
опашнѝца – част от волска кола
(да) опепелкям – да обера нещо или да изям всичко до край
опѝняк – цървул (от кожа или гума)
опѝням – опъвам
оповивам – повивам, увивам с повой (отнася се за бебе)
òпра, да òпра – да отида някъде за малко
òпра, да òпра – да допра нещо до друго нещо
опỳщил – изпуснал
опчèвам – отпочивам
òра – хора
òра – ора нивата
орàнье – оране
òратняк – разклонен прът, напълнен със слама или сено, върти се на заговезни запален
орèй – орехи
òро – хоро
орталàк – много хора
ортỳвам – хортувам, говоря
осокèрил – вторачил се у някого
(да) отàмна – да отнема нещо от друг човек, да го изпреваря
отвàждам – отивам
òтвечер – привечер, когато започва да се стъмва
òтглади – от глад
(да) одàвна – да поместя
òти – защо
отлỳпвам – отхлупвам
òтмъъ – отведнъж, с удоволствие
(да) са отòтам – да се увия с много със завивки или да се облека с много дрехи
оттòгива – от отгава, от там нататък
(да) отпèцна – да отпусна нещо, което едвам се крепи
òтпладне – след пладне, след обяд
оттỳшвам си – отмъщавам си с думи или с дела
(да) офàтам – да свърша набързо работата
(да) очекỳта – да обера, да очупя всичко
очèл – отишъл
оядам са – карам се, ядосвам се на някого или за нещо

П
па – пак
пàар – дървен съд за лютика и др.
павивяк – място, обрасло с бурени или повет
паздèр – твърдата част без ликото на гръстите (конопа)
пайвàн – коне, пуснати свободно на паша, не спънати
пакь – път
пакьища – пътища
палàнза – кантар с две блюда
пàнта – непослушен, недисциплиниран, несговорчив човек

 

 

пар – дървен съд за лютика
патлижàн – домат
папалюга – царевичен кочан без зърна
пашкỳль – пашкул
пòждам – тръгвам
пòдница – глинен съд за печене на хляб
пòлог – гнездо
пòлье – поле
постиляч – парче плат в цървула
песòк – пясък
пèток – петък
пондèлник – понеделник
повъртàч – дървен прът, който задържа кросното на домашен стан
пèнджер – прозорец
пирòнь – пирон
пѝрляк – разпиляна коса
пласт – купа сено
плèва – плява
плèвник – помещение за плява
пльòча – плоча
(да) пòйда – да тръгна
процàп – предната част на волска кола
провѝлица – носене тежести от двама души с дърво и въже
припилѝквам – обикалям, навъртам се за нещо
праньè – пране
препòница – човек, който не приема чуждо мнение
пугàнец – голяма мишка, плъх
прикаламѝсвам се – присъединявам се
премỳртил – прекалил
пòдвръх – отгоре-отгоре
пень – пън
пръстень – пръстен
парàпит – свободен от ангажименти
преàбок – слаб човек, който няма апетит за ядене
прòфирно – приятна за ядене храна, лека храна
префѝрци – капризи
подкàвам – поддържам огъня
потàкна, да потàкна – да възстановя огъня
пòдвал – сигурна опора
пòстекь – леха при копане или жътва
пèгя – педя
прелòг – изоставена и обрасла с храсти и треви нива
прòмка – проход
проклетѝя – място с извършено проклятие, лош, проклет човек
пàужина – паяжина
печестѝна – пет – шест  (пет-шестима)
панталòнци – панталонки
провàла, да провàла – пробия, да пробия (дупка)
пемперỳга – пеперуда
прèбир – шарка при тъкане

пашкульòсвам – удрям шамар, бия
потòви – възстанови
подстрѝжка – вълната около опашката и вимето на овцата
прàщи – въжета за цедило
прънкьа – недоволства неоснователно
пунгѝя – кожена кесия за тютюн
плỳя – гния
– седи на едно място, не се движи
послàждам – ям по малко
– използвам икономично
пребѝрам – сортирам
пошèл – тръгнал
(да) подзèма – да се сдружа с някого, да се делим от другите
пàпук – пъп
– продукт при производство на кашкавал
пльòча – плоча
пльòченица – къща, покрита с каменни плочи
погàча – пита
премòрок – капризен
преколѝбил се – прегърбил се
прòшка – прощаване
прососовàрил се – проточил се
пèтак – кръпка
покръкло – ястие от свински карантии
пръжки – останки след топене на сланина, препържени парченца сланина
пръсцем гол – съвсем гол
пỳканици – пуканки
прѝкладен – сговорчив
подмърдам – подигравам, недоволствам
подмърдỳлкя – подигравчийка

 

 

Р
разбòй – домашен стан
рàзтаг – определена дължина (за прежда)
рàзнище – част от волска кола
разплитòк – разплетена прежда
разчивьòсвам са – изморявам се от работа, от ходене
рàка – ръка
раскяк – храсталак
римòника – хармоника
рàздалеч – на разстояние (ударението е на първата сричка)
ръкòвка  – ръкойка
рàбош – уред за записване информация (летва с черти)
рабòтиш – правиш
рельòсвам – удрям обикновено с дърво
рàна – храня
ранà – храна
рабòтница – много работлива жена
(да са) разгàмжа – да се раздвижа
рът – хребет
разлỳпа – разделя

 

 

С
садè – навсякъде
сàдран – скъсан
сàкам – искам
сан – сън
сал – само
сарàк – дървен лост за носене на сено
сàньа – шейна
сакỳля – чувал от домашно тъкан плат
(да) сбàгра – да събера с трудност
(да се) сбèгне – да се събере при пране
сгòдно – удобно
сгòдна (за жена) – с правилно телосложение и добре облечена
сенѝя – маса за храна
сèцам – дърпам
синьò – ударението е на втората сричка – синьо
сѝсам – бозая
сгенòсвам – съсипвам
скòкокь – гъдел
скрипèц – част от домашен стан
скàли – стълби на къща
слан – солен
слàмник – дюшек със слама
смèтен – сбъркан
смѝтам – преча
смок – част от дървен стан
спòнец – дирек
спаньè – спане
сплит – кромид или чесън, сплетен като плитка
скачòк, скачкѝ – скакалец, скакалци
сръткаво – трудно за изпълнение
съртьà – върша нещо бавно, защото е трудно
сбиратòк – нещо събрано, разнородно
смекьàрник – боклукчийска кофа или лопатка
сърчà – парче стъкло
стрèа – стряха
стòвна – стомна
соль – сол
совàлкьа – совалка
сърчено – бързо
стрèда – сряда
сàбота – събота
слог – синор
седèнкя – седянка
секѝрче – малка секира
сòба – стая
сполàй – благодаря
спам – спя
суодòл – сух (безводен) дол
стỳбел – дървен дънер за каптиране на извор
сèно – сено (ударението на първата сричка)
свàа – сваха, сватя
сал – само
сигà – сега
сакỳпвам – съхранявам
спорèдничав – не еднакъв на ръст
сèнкя – сянка
сòспа – преспа
столè – малак стол, столче
сгогорчѝл – навъсил, намръщил
стрàга – място за доене на овце, където минават една по една
сълпèц – част от волска кола, клемия
сушенѝца – лента изсушено свинско месо
скопнèл – стопил се сняг
ситнорàк – сбор от еднакви по вид дребни предмети
(не) сефèра – не почитам, не уважавам
сугреп – алергия от диви животни

 

 

Т
тòрник – вторник
торбè – малка торба, торбичка
тлъчник – част от дървен съд, чукало
трèпа, утрèпа – бия, убия
тривòнь – трион
трòа – троха
тувàн – таван
тỳтам са – лутам се, бавя се
тỳрта – пита, погача
тъдèва – тука
тканьè – тъкане
ткальѝца – сръчна тъкачка
търкỳло – колело
тупàн – тъпан
тупанджѝя – тъпанджия
тикà – така
тѝча – тичам
тогѝва – тогава
тàмока – там
тутỳн – тютюн
тѝшлер – дърводелец, мебелист
таратѝтняк – дребен човек, недорасъл
темерỳтин – мълчалив, неразговорлив
теенà – спокойствие
телнѝк – изхабен предмет
точѝло – кръгъл камък за точене на ножове, секири
тук пòтам – тук–там
тèмен (темно) – тъмен, тъмно
тепсѝя – тава
търкам – мажа
– чистя
– режа дърва
– готвя търкана коприва
тàте – обръщение към дете
трèщя се – чудя се, недоумявам
тàмо, тàмока – там
топрàк – район, землище – включва ниви, ливади, гори и т.н
трепèре – трепери

 

 

У
(да) углъзна – да остана завинаги там
ушè – ухо
угрѝбка – метален прибор за почистване на нощви
узглàвница – възглавница
уйдѝсвам – съгласявам се
утлеѝсвам – гладя с ютия
ỳрборешката – грубо
ỳрсолица – тълпа
урỳглица – знаме, сватбарско
урутỳвам – говоря
ỳрка – хурка
ỳтратно – много засищащо, трудно за ядене
упалнѝк – човек, който опустошава докъдето мине
улỳвам – извиквам и-ху–ху на сватба
улувѝца – нощна птица, произнасяща звуци като улуване
увàлкя – дръжка на гърне
урỳнгел – грозен, недъгав, противен
учурѝсам се – обърквам се
ỳвреме – навреме
удàри – заваля (дъжд, сняг)
урясвам – полагам усилие
уш, ỳшкам – подкарване на кокошки

 

 

Ф
фàна – хвана
фетѝль – фитил
фъртолòч – лоша гозба, безвкусна
фарàш – лопатка за смет
– пропаднала жена
филджàн – керамична чаша за ракия с дръжка
фукарà – човек, който има високо мнение за себе си, надценява се

 

 

Ц
църцòри – тече слабо, между капе и тече
цàцорка – малка кратунка, декоративна тиква
– нещо не порастнало
цапèц – част от тъкачен стан
цвèкье – цвете
цвет – цвят
цал – цял
цицèль – много солено (за храна)
цадѝло – плат с пришити пращи за задяване
цѝка – коза
цик – подкарване на кози

 

 

Ч
чàпча са – перча се, схващам се
чембèр – кърпа за глава
чеплèза са – катеря се
чѝна –  правя
чòрли – коса
чòено – червено
червенò – ударението е на втората сричка – червено
чантà – ударението е на втората сричка – чанта
чемрèе – изпарява се бавно
чỳтура – дървен съд за чукане
чуклè – чукче
чумèе – боледува
чърга – черга
четвърток – четвъртък
чучувàри – тече обилно
чеврàти – криви си устатата, много говори (обидно)
чỳчка – дървен калъп за калпаци
чепèрук – мярка за дължина между палеца и показалеца
чàбрица – чубрица
чеỳлка – люспа
чàфка – птица, подобна на врана, нощува в пещери
чорàпе – чорапи
чỳя – чувам
чỳвам – отглеждам
чалгàнь – с много физически недостатъци
чепòла – катеря се
чантрафѝль – малко момиченце
чегъртам – събирам сено с гребуля, почиствам съдове
чепèрко – сорт лук
чèкам – чакам
чỳпеници – начупени парченца хляб

 

 

Ш
шепèлкям – докосвам, гъделичкам
шàнец – канавка
шамлѝя – забрадка, кърпа за глава, черна
шѝник – крина
шильòк – уред за усукване на прежда или за пробиване на дупки
шлèкам – дебна
шỳшляк – обелки от царевица или боб
шулè – ударението на последната сричка – сватбарско барде за ракия
(да са) шмỳгна – да се скрия бързо

 

 

Щ
щерѝца – ялово женско животно, което не може да ражда
щрòка – краста

 

 

Ъ
ъртò – хребета
ълчкам – хълцам

 

 

Ю
юркам – бързам, карам и другите да бързат

 

 

Я
я – аз
язе, язека – аз
язлàк – балкон, тераса
ятòк – вътък
яйдỳк – хайдук, крадец
явѝиме са – явихме се
ядỳвам – яд ме е на някого, мразя го
ярина – вълна от шилета
якàл – акъл, ум
яхтѝ – ехти
язѝк – език ( като анатомичен орган)

 

 

Събрано и написано от Цветана Ангелова Динова
с.Миланово (Осиково) – 2008-2009 год.