Миланово (Осиково)

За съществуване на училище в с. Осиково намираме данни в “Историческо описание на с.Осиково, Врачанско” с автори Димитър Симеонов Рагьов, Васил Павлов Кьонин и Тодор Горанов Асански от 1927 год. В него се казва: “Училище е имало при черквата, вероятно построено в началото на 19 в., а в последствие е имало училище в частни къщи. Първи учители в селото преди Освобождението са следните: Жуни от Софийските села, Лозан, който не се знае от къде е, местен учител Гьонко Петков Ханджийски, поп Антонов от Враца и Димитър Марков Терзийски от Дупни връх. Характерно е, че по това време обучението на учениците е ставало скрито от турската власт, като е казвало на учениците с излизането от училището да се пръскат бърже на различни страни, за да не забележи турската власт, понеже горили училища, където узнавали, че има такива.”

Пръв местен учител е Гьонко Петков Ханджийски, роден в с.Осиково. По данни на Цено Петров Мицов, негов родственик, той се учил на грамотност във Враца и при свещеници при Черепишкия манастир в килийно училище. През 1850 год. с още 20 ученици от Враца заминават през Румъния за Русия да се учат. През 1851 год. се установява в Киев в дома на българин кръчмар, който имал син – свещеник. През 1853 год. започва Кримската война. Гьонко не участва в нея, защото бил слаб. Върнал се през 1858 год. в България, като свещеникът му дал много книги, между които “Житие и страдания грешного Софрония” или т.н. “Софроние”, Рибния буквар, История на Светослав Киевски, История на Александър Македонски и др.

Дошъл в Осиково и започнал първоначално да учи хората по домовете, а в последствие в килийното училище в черквата, което се помещавало в бараки. Учил до четвърто отделение. Негови ученици са свещеник Димитър Николов Асански от Осиково и Димитър Марков Терзийски от Дупни връх, който в последствие станал учител в Осиково. Починал през 1912 год. и бил погребан тържествено.

Освен бараките до черквата, за учебни помещения се използвали частни къщи: на Тодор Карамелски, Йошината и Рунчовата. Дядо Лило Трифонов Топалийски, който през 1970 год. бил на 90 год., разказва: “Постъпих първо отделение в частната къща на Тодор Карамелски, а следващата година влезох в новото училище. Предаваше ми Митър даскало от Дупни връх”. Става въпрос за Димитър Марков Терзийски, който освен, че обучавал учениците, кроел и шиел дрехи, типично за килийното училище.

Официални данни за съществуване на училище в Осиково има в музея на българското образование в Габрово. Осиково се споменава в статистическите данни от 1878 год. През 1887 год. е построена сграда по типов проект, каквито в България се строят в много селища след Освобождението. Построена е от местни майстори строители, покрита с червени плочи, докарани с коне от Иванов рът, през 1935 год. е препокрита с цигли. Сградата има две учебни стаи и две малки за пособия и квартира на учителите.

Най-точни данни за състоянието на учебното дело в Осиково се намират в летописната книга, започната през учебната 1905 – 1906 год. от учителя Ненчо Петков от с.Лакатник.  Той е назначен с годишна заплата 900 лв. и сам обучава учениците, разделени в две стаи – I и III отделение в едната и II и IV отделение в другата стая. От подлежащите на обучение 215 деца за същата година са записани 58, за 1906-07 – от 205 са записани 55, за 1907-08 – от 185 са записани 80 ученици. С всяка година броят на обучаващите се нараства. Записват се всяка година и то само момчета, едва през 1907-08 год. се записват момичета.

През учебната 1908-09 год. се назначава още един учител – Коста Бенев от гр.  Ловеч. Открива се учебна стая в м. Гувна в къщата на Димитър Тодоров Торомански със 100 лв. годишен наем. По това време същият е секретар – бирник в общината в Осиково и кмет Цветко Илиев Топалийски. Децата от м. Гувна посещават учебни занятия в тази къща.

Училището се посещава и ревизира от Берковския училищен инспектор. Учебната година завършва с изпити, които се провеждат от делегати учители от съседни села – Дупни връх, Очиндол и др. и завършват с утро с програма – песни, стихотворения, хора. В следващите години учители са идвали от различни селища и краища на България – София, Шумен, Малко Търново, Згориград, Враца.

През учебната 1917-18 год. остава един учител – Елисавета Величкова от София. Тя е принудена да обучава учениците през ден: I и III отделение в понеделник, II и IV отделение във вторник и т.н. Същото е и през следващата година. През учебната 1919-20 год. са се записали 105 ученици, чиновете не достигат, учениците стоят прави покрай стената. Иска се трети учител и с много усилия молбата е удовлетворена. През тази година е назначен първият учител от Осиково – Цвятко Симеонов Кюзов, който за нещастие се разболява от туберкулоза и умира на 16.04.1920 год. Неговите ученици се разпределят между другите учители до края на годината.

През годините учебните занятия се прекъсват по различни причини: болести – епидемии – дизентерия, морбили, скарлатина, инфлуенца, огница, кукурузобер, ремонт на сградата, лошо време.

През годините 1919-21 учителите настояват за сграда, отговаряща на нуждите на селото. Това е времето на управление на БЗНС. Кмет в Осиково е Петър Димитров Йошин. Строи се така необходимата сграда в центъра на м.Гувна. Началото е поставено от къщата на Георги Вутов Ханджийски, който я построил с 2 стаи за кръчма. Била в близост до Топалийската кръчма и последните не допуснали да се отвори. Тогава собственикът я дарява за училище и кметство – в едната стая учат учениците, в другата кметът провежда своите административни дела. До тази къща се строи сградата, предназначена специално за училище – едноетажна и паянтова. Открита е през учебната 1921-22 год. като се осъществява мечтата на Осиковци да имат прогимназия. До тогава желаещите с много усилия са учили във Вършец и Враца. Теренът за сградата също е дарен от Ханджиовци. Училището е наименувано “Отец Паисий” и в същност в селото има вече две училища – начално и основно. През 1920-21 год. е назначен като редовен учител Васил Павлов Кьонин от Осиково, който същевременно е и главен учител и остава такъв в продължение на няколко години.

В продължение на много години се редят учители от различни краища. Постепенно навлизат местни учители: Димитър Симеонов Рагьов – 1924-25 год., Димитър Дацев Гьонов – 1929-30 год., Иван Ценев Влахов – 1930-31 год., Цветко Александров Гацин – 1933-34 год., Валентина Горанова Чукалейска и Димитър Ценев Влахов – 1945-46 год., Димитър Тодоров Данколов – 1948-49 год., Иван и Иванка Динови – 1949-50 год., Иванка Тодорова Данколова, Цветана Иванова Бърцова, Иванка Димитрова Тороманска – 1950-51 год., Тодор Кръстев Нодин и Линка Ценова Данколова – 1951-52 год.

С годините записаните ученици стават все повече. Така през 1930-31 год. от подлежащите 277 се записват 263, 1931-32 год от 308 се записват 292. В следващите години се води статистика само на учениците в основното училище без това в м.Старо село и данните не са пълни.

За директори се назначават местните учители – Васил Павлов Кьонин, Димитър Симеонов Рагьов, Цветко Александров Гацин, Иван Ценев Влахов, Иван Георгиев Динов. Това става след като през учебната 1924-25 год. директорът Христо Гошев от Луковитско село убива с пистолет колегата си Йордан Савчев и е осъден на 13 год. затвор.

През 30-те години съществува фонд “Бедни ученици” на национално ниво и се отпускат средства за храна и учебници на бедни ученици. Така през учебната 1930-31 год. са изразходени 1186 лв., през 1931-32 год. – 548 лв. През това време се открива трапезария и се дават средства за безплатна храна на бедни ученици. През учебната 1936-37 год. по случай раждането на престолонаследника Симеон успехът на всички ученици се повишава с една единица и няма оставени на поправителен изпит и повтарящи ученици. От учебната 1920-21 год. училището се посещава и ревизира от Врачански окръжен инспектор, а от 1935-36 год. – от Мездренски училищен инспектор.

Училищната сграда не  е достатъчна да задоволи нуждите – учениците са много и класните стаи не достигат, налага се отново да се използват частни къщи. Учителите са най-ревностните радетели за построяване на нова сграда. Парцелът е определен, дарен от братя Топалийски, но бюрократични причини и неразбирателство на някои местни първенци пречат да започне строежа. Едва в началото на 40-те години започват изкопите за новия обект.

Учителите активно работят в читалището, изнасят сказки,реферати, вечеринки, обзавеждат с книги библиотеката, създава се ученическа кооперация с 38 ученици.

Годините 1941 – 44 са паметни както за цяла България, така и за учителите в Осиково. Заражда се партизанско движение. Излиза заповед на Министерството на просветата за усилена работа сред учащата се младеж да не се увлича в партизанското движение. В летописа от 1943-44 год. директорът Иван Ценев пише: ”Българското учителство виждаше края на Германия и не се увличаше в нови грешки. То не изпълни заповедите. ”А през 1944 – 45 год. същият пише: ”Край на войната! Ново време – нов дух!”

След края на войната започва усилена работа за строежа на нова сграда. През 1949 год. се организира младежка строителна бригада – по 25 души в 3 смени по 40 дни работят всички видове дейностти. Командири на 3-те смени са Цветко Иванов Керефейски, Никола Иванов Бонов и Димитър Тодоров Торбов. Всичко е организирано в строг бригадирски режим: спят и се хранят в училището, под строй и с песен отиват на обектите, отчита се всеки ден работата на вечерна проверка и т.н. Бригадирите участват в правенето на тухли, вадене на пясък и баластра на р.Пребойница и Искър, бъркане на хоросан, носене на тухли, железа, дървета и т.н. В строежа участва и местното население с труд. Архитект е Дограмаджиев от Враца, ръководител на строежа е дядо Ставро от Търновско. След упорит труд на цялото население под ръководството на новата власт и преди всичко на председателя Величко Тодоров Зоров на 06.02.1951 год. новата училищна сграда отваря врати и училището се мести в нея, макар и не напълно завършена.

През следващите години се работи по довършване на сградата – измазване на фасадата, изливане на мозайки, боядисване на дограма и цокли, оформяне на двора, водоснабдяване на сутерена и откриване на кухня и столова, електрифициране на сградата. Същевременно се открива Врачански пионерски лагер през летните месеци. През 1954-55 год. вече има телефон и дружинен ръководител, който да води дейността на ДПО “Септемврийче” – Йорданка Ангелова.

Както във всяка система, така и в образованието са извършвани най-различни промени, като са търсени най-добрите възможности за просперитет. Така в годините оценяването на учениците е ставало по шестобална и петобална система. Въвеждани са два, три и четири срока. В последните десетилетия се наложи шестобалната система с 2 учебни срока.

През учебната 1961-62 год. се въвежда задължително основно образование до 8-ми клас, учениците от 8-ми клас в с.Дружево се обучават в с.Миланово. За целта се откри общежитие в къщата на Цветко Александров Гацин с възпитатели първоначално Сава Костов от Своге и след това Виолета Методиева от Лакатник и Елена Желязкова Червенкова от Миланово до закриването.

Оформят се и се асфалтират пътеките в двора на училището и игрището, обзавеждат се кабинети по математика, физика, химия и биология и две работилници в сутерена – дървообработване и металообработване. През 1966 год. се закрива училището в м. Старо село и щата за дружинен ръководител, за да бъде открит отново през 1970 год. до 1976 год.

През 1968-69 год. има 2 паралелки в 8-ми клас, което налага увеличение на персонала. През следващата година се закрива прогимназията в Дружево и всички ученици от 5-ти до 8-ми клас от двете села се учат в Миланово, като се осигурява ежедневен транспорт. Закрива се общежитието.

През 1971-72 год. се построява ограда на училищния двор с помощта на учениците от по-горните класове и окончателно се завършва оформянето на двора. През 1976-77 год., 4-ти клас преминава към прогимназията по нова учебна програма, за да се върне обратно към началния курс през 1993-94 год. През 1979 год. се закрива слятата начална паралелка в с.Дружево и вече всички деца пътуват до Миланово.

През 80-те години се работи по различни програми, сменят се изискванията по учебния процес, с цел да се достигне най-доброто. Организира се богата извънкласна дейност, чрез клуб за Техническо и научно творчество и майсторство, с различни кръжоци по различни предмети, работи хор и танцов състав с ръководител Цветана Иванова Бърцова. Танцовият състав печели сребърни медали на Националния събор на народно творчество в Копривщища през 1981 и 1986 год. Въвежда се прием на обучение в 1-ви клас от 6 години. През 1988 год. се празнува 110 години на училището по решение на МНП, което допринася за подобряване на материалната база. Работи съвет по туризъм, който организира много екскурзии до 100-те национални туристически обекти и двукратно спечелва първенство по завоюване на златни, сребърни и бронзови значки. Учениците участват в много трудови инициативи – вадене на картофи в ТКЗС, бране на шипки и билки, събиране на вторични суровини. Със спечелените средства се подпомагат учениците при организиране на екскурзии, дават се материални награди на отличилите се.

През 90-те години настъпва демографски срив. Подлежащите на обучение намаляват, сливат се паралелки и това довежда до закриване на училището през 2001 год.

Както се разбира от изложението началото на учебното дело в Осиково е положено от местен човек – Гьонко Петков Ханджикски, на който му било достатъчно да бъде грамотен, да има книги и много ентусиазъм, за да обучава другите. В продължение на много години местни учители не е имало, едва от 1919 год. училището има свои местни учители. През 50-те години почти всички учители са местни и няколко години подред няма промени в персонала. Директори на училището от местните учители са били: Васил Павлов Кьонин, Димитър Симеонов Рагьов, Цветко Александров Гацин, Иван Ценев Влахов, Иван Георгиев Динов, Цветана Ангелова Динова.

                   За 70 години от Освобождението на България до 1950 год. в Осиково се строят 3 учебни сгради. Това показва желанието на местните хора да образоват децата си, стремежа им към учението като към нещо свято, стремежа им да се извисяват чрез науката. Две от сградите за съжаление са изчезнали от лицето на земята. Сградата, която е приютявала 50 год. децата на Осиково – Миланово и Дружево и е огласяна от техните глъчки, игри, песни и тържества, сега е пуста и жалка – продадена на някакъв си арабин, разграбена до неузнаваемост. Сградата, която е строена с толкова любов и ентусиазъм от едни и поддържана със същата преданост от други, сега стои тъжна и жалка и сякаш не говори, а крещи какви лоши стопани са станали днешните милановчани. И както беше казал Иван Ценев през 1945 год.: “Ново време – нов дух”, наистина дойде ново време, но с много лош дух, който подтиква към рушене. Ако досега все още не е разрушена, това е защото е строена с тухли, желязо и бетон и е по-силна от тези, които биха я разрушили. За всичко, което се случва не е виновен само демографския срив. В с. Дружево училище няма от 1979 год., но сградата си стои, поддържа се от местното управление и сега – 2008-2009 год. – тя се използва за социални нужди. Не е продадена, както направиха нашите управници. Някога осиковци са дарявали имоти и собствени къщи, за да има училище, а днешните милановчани продават това, което не са строили, защото когато едно нещо не си направил ти, не ти е мило за него. Изцяло вината е в управляващите – местни и общински. Но тук можем да попитаме и населението – къде беше, когато се продаваше? Изглежда всичко се е вършело тайно и станало явно, когато вече е факт. Дори не се облагодетелства селото от средствата, които са получени при продажбата.

 

 

Детска градина

 

За пръв път група на полудневна детска градина в Миланово е открита през 1957-58 год. с детска учителка Мария Димова. Децата посещават групата до обяд, водят се занятия по програма, ползват ваканциите, както учениците. През лятото се организират лятна детска градина за 45 дни с престой 12 часа на ден. Децата се хранят 3 пъти, спят на обяд, провеждат се занятия и игри. След Мария Димова детски учителки в полудневната група в училището са били: Лидия Димитрова Белева от София и Сийка Стаматова Милчева, съпруга на агронома в ТКЗС Александър Милчев от с.Бракьовци.

Целодневна детска градина в Миланово се открива през 1963 год. Първи учителки са Цветана Ангелова Динова от Миланово и Сийка Стаматова Милчева. Директор на градината е Цветана Ангелова Динова. От следващата година е назначена Пенка Илиева Ценева от Миланово и работи в нея и е неин директор от 1976 год. до закриването й.

Градината се помещава в сградата на читалището, която преди това е използвана за нуждите на училището, здравната служба, а сега се използва за библиотека и пенсионерски клуб.

В началото хората не са убедени в нуждата от предучилищно обучение и посещението е слабо. ТКЗС отпуска средства за плащане на таксите и това помага за увеличение на посещаемостта. В последствие хората се убеждават в ползата от детската градина и посещаемостта предизвиква откриване на втора група.

Учебно възпитателната работа се организира съгласно програма за предучилищно възпитание. Провеждат се занятия, съгласно възрастовите групи от I до IV. На празници – Нова година, 8-ми март, краят на учебната година – се изнасят програми пред родителите и населението.

През 1975 год. се открива втора група, която се помещава в сградата на здравната служба и просъществува 5-6 години. През 1983 год. бе открита нова модерна сграда за две групи, която се построи със съдействието на Александър Величков Гьонов, заместник министър на просветата. За съжаление децата вече бяха намалели и сградата се зае само от една група.

Демографските процеси се отразиха най-напред на детската градина и през 1997 год. беше закрита като целодневна. Остана да функционира като полудневна към училището до неговото закриване. Както в училището, така и в детската градина са работили учителки от други селища. Най-дълго са работили местните Цветана Ангелова Динова като директор – 13 год., Пенка Илиева Ценева от 1964 до 1997 год. като учителка и директор и Цаца Стойкова Зорова като учителка.

 

 

Списък на учителите, работили в училището в с. Осиково – Миланово, съгласно

летописната книга:

 

Ненчо Петков		Лакатник
Коста Бенев		Ловеч
Дарина Найденова
Михаил Балтаджиев
Александра Спасова
Михаил Караджов
Мара Ганчева		Шумен
Петър Цоков
Керка Георгиева		Варна
Петрана Илиева		Малко Търново
Елисавета Величкова		София
Тодор Тодоров		с.Згориград
Константин Кунчев		Враца
Цвятко Симеонов Кюзов	1919	Осиково
Васил Павлов Кьонин	1920	Осиково
Тодора Иванова
Тодор Иванов
Цветана Иванова		Враца
Стефан Иванов		с.Струпец (Врачанско)
Василка Христова		Враца
Параскева Шипчанова		Габрово
Пенчо Начев		Габрово
Петко Марков		с.Радотина (Орханийско)
Василка Здравева		Гр.Велес (Македония)
Невена Здравева		Гр.Велес (Македония)
Надежда Шишманова		Враца
Рада Начева		Габрово
Ангел Тодоров	1922	Осиково
Евгения Павлова		София
Александра Кралева		София
Елена Г. Никодимова		Враца
Параскева Малинова		Враца
Тодора В. Драгойчева		Враца
Васил Р. Белчев		Габрово
Христо Гошев		с.Блъсничево (Луковитско)
Йордан Савчев		с.Александрово (Ловешко)
Ирина Бояджиева		Гр.Струмица (Македония)
Иван Бояджиев		Лом
Димитър Симеонов	1924	Осиково
Елена Кръстева Топчийска		Враца
Стефана Великова
Николина Романова
Руска Христова Костуркова		Враца
Никола Фандъков		Враца
Райна Трилова		Плевен
Руска Клисурска
Бона Иванова Кавръкова		Троян
Иванка Въгленова		Севлиево
Георги Николов
В.В. Петрова		Горна Оряховица
Йордан. Р. Данчев
Мара Христова Йовчева		с.Асеново (Търновско)
Димитър Дацев Гьонов	1929	.Осиково
Елена Христова		Етрополе
Йордана Нешева		Враца
Мария Лисичкова		Троян
Григор Миланов
Иван Ценев Влахов	1930	Осиково
Славка А. Банишка
Н.Ст. Лазарова
Мара М. Симеонова
Елена Маркова
Цветко Александров Гацин	1933	Осиково
Славка Василева Павлова	1933	Осиково
Николина Иванова Богданова		Враца
Василка Христова
Цветана Иванова Найденова		Враца
Димитър Александров		С.Дърманци (Врачанско)
Донка Д. Масларова
Руска Иванова Калчева
Стефана Ан. Панайотова		Велико Търново
Димитър Ценев Влахов	1945	с.Осиково
Валентина Георгиева Горанова	1945	Осиково
Пело Ценов Пелов		с.Тишевица (Врачанско)
Мария П. Цветкова		с.Голямо Пещене
Иван Георгиев Динов	1947	.Осиково
Иванка Петрова Динова	1947	Роман – Осиково
Димитър Тодоров Данколов	1949	Осиково
Иванка Димитрова Данколова	1949	Осиково
Лиляна Йорданова Кожухарова		Дупни връх
Цветана Иванова Бърцова	1950	Осиково
Иванка Димитрова Тороманска	1950	Осиково
Георги Стефанов Вутов		Оплетня
Тодор Кръстев Нодин	1951	Осиково
Линка Ценева Данколова	1951	Осиково
Елена Здравкова Гьонова	1952	Игнатица – Миланово
Йорданка Ангелова	1954	Костичовци – Миланово
Тодор Найденов		С.Торос (Луковитско)
Гена Найденова		Мездра
Лидия Илиева		Пудрия
Мария Димова (детска учителка)
Славка Иванова Ценева	1958	Миланово
Лидия Димитрова Белева (детска учителка)		София
Димитрана Цветкова Коцова		Миланово
Цветко Петков Стефановски
Гена Аврамова Милева
Снежана Димитрова Дацева	1961	Миланово
Петър Георгиев Бръмбаров		Миланово
Сийка Стаматова Милчева (детска учителка)		С.Бракьовци
Йорданка Григорова Томова		София
Иванка Димитрова Цонкова
Сава Димитров Костов (възпитател)		Своге
Филип Ананиев Воденичарски		Дружево
Митра Георгиева Герова		Дружево
Катерина П. Маркова
Виолета Методиева Петрова (възп.)		Лакатник
Гергефка Любенова Чамова		Своге
Лидия Страшимирова Кочева
Елена Желязкова Червенкова (възп.)		Миланово
Марияна Димитрова		Роман
Веска Димитрова Ценева	1967	Миланово
Лефтера Иванова
Мария Сребрева Мущуракова
Христина Филипова Маркова		Дружево
Владин Георгиев Марков		Дружево
Петрана Славчева Нодина (др.р-л)		Миланово
Диана Иванова Динова		Миланово
Ангел Стойков Рогачев (др.р-л)		Алино – Миланово
Зоя Момчилова Райкова		Лакатник
Цветана Ангелова Динова	1976	Миланово
Димитрина Фердинандова		Своге
Валентина Петрова
Ангел Костадинов Симов		София
Емилия Цветкова Иванова		Миланово
Марияна Василева		София
Кирилка Иванова Ганева		Лакатник
Илияна Георгиева Дафинова	1978	Миланово
Георгина Илиева Георгиева	1977	Миланово
Румяна Тодорова Нодина		Миланово
Марияна Георгиева Младенова		Миланово
Стефанка Иванова		Лакатник
Нина Георгиева Коцева		Миланово
Ваня Георгиева Младенова		Миланово
Петър Иванов Келчев		София
Венелин Василев Георгиев		.Миланово
Мария Василева Бачварова		София
Надежда Георгиева Попова		Дружево
Виолета Цветанова Тодорова		Миланово
Елена Андонова Кошева		Самоков
Цветко Тодоров Цветков		Дружево
Вероника Георгиева Петрова		Миланово
Венцислав Цветков Младенов		Миланово
Татяна Енчева Найденова		Владо Тричков
Росица Павлова Динчева		Церово
Мая Борисова Славкова		Церово – Миланово
Мая Теофилова Костадинова		Своге
Мариела Ангелова Найденова	1988	Бов – Миланово
Татяна Цветкова Иванова		Миланово
Антоанета Димитрова Митрова		Своге
Анета Георгиева Петкова		Лакатник
Кирил Атанасов Иванов		Оряхово
Юри Максимов Стаменов		Миланово
Деян Крумов Петков		Дружево
Петър Георгиев Зоров		Миланово
Валентина Димитрова Величкова		Лакатник
Анета Николова Цекова		Миланово
Евгения Славейкова Савова		Лакатник
Людмила Кирилова Петкова		Церово
Ваня Миткова Огнянова		Церово

 

Материалите събра и описа Цветана Ангелова Динова
с. Миланово – Осиково – 2008 – 2009 год.