По време на турското робство с.Осиково е на административно управление на Берковска каза (околия). Това установяваме от намерените турски документи: фрагменти от данъчни регистри с подробно записване на данъкоплатците и данъчните приходи за времето – 1515 – 1520 год. и 1541 – 1542 год., т.е. времето на султан Селим I и неговият наследник – синът му Сюлейман Канони. Документите са собственост на народната библиотека “Св.св. Кирил и Методии”. Друг документ е публикуван в том 16 “Извори на българската история”, изд. на БАН – 1971 год. и е от 1576 год. Съдържа същите данни. Тези документи доказват, че Осиково като селище е съществувало по това време и е било на административно управление в Берковска каза. През 1875 год. селото е дало общ данък на глава на населението 560 гроша, които са внесени от старейшината Симеон. Освен пари са внесени и зърнени храни. Смятаме, че старейшината е Симеон Коцов Зоров.
В протокола за разпит на българи-осиковци във връзка с ботевите четници, проведен в берковския съд на 27.05.1876 год., разпитаният Горан Маринов дал следния отговор: “От Осиково, мухтар (старейшина) съм на селото”. Това сведение е взето от книжката на Илия Киров (“Осиково през вековете”). От тези данни правим извод, че по време на робството начело на селото е стоял българин – старейшина (мухтар). През 1875 год. това е Симеон Коцов Зоров. През 1876 год. – Горан Маринов. При Освобождението завареният старейшина е Цветко Петков Топалийски, който бил заменен от Тодор Петров Глогов и Тодор Христов Чукалейски. Те стояли начело на местното управление до 1893 год. “Историческо описание на селото” от 1927 год. гласи: “До Освобождението е стоял местен кмет (княз) Цветко Петков около 20 години.Също и след освобождението е стоял малко време като след него кмет станал Горан Иванов Данколов. Характерно за онова време е било начина на гласуване за кмет и др. – с боб, а сметките са водени на дърво с резки – рабош”. Не ни е известно Горан Иванов Данколов и Горан Данколов (Йондето), за който се съобщава, че е защитавал населението, едно и също лице ли е.
До Освобождението старейшината е изпълнявал функциите си в административното помещение в сграда, която е наричана конак. Там са посрещани и представители на турската власт, там са събирани и данъците от населението. След Освобождението тази сграда е разрушена и на нейното място е построено училището. И до днес мястото пред някогашното училище, т.е. училищният двор се нарича “конако”. (Например: Децата отидоха да играят в конако).
След Освобождението и след разрушаването на сградата на конака, кметовете са използвали помещения в различни частни къщи в старото село – Глоговата къща, Рунчовата къща, Топалийската къща и др. През 1902 год. кметът Петър Гьонков Ханджийски измества кметството в м. Гувна в къщата на Георги Вутов Ханджийски. От тази година официално центърът на с.Осиково става махала Гувна. В зависимост от това кой бил кметът, административното помещение се е местило в Гацината къща на Александър Павлов Гацин, в Топалийската къща на Григор Илиев Топалийски и т.н. Всички са били в центъра на м. Гувна, т.е. сегашният център на с.Миланово. През 1935 год., при кметуването на общинския кмет Никола Стоянов Кьонин, известен като Никола Осиковски, и кметския наместник Ценко Григоров Топалийски, е построена сграда за кметство върху дарено от Никола Иванов Манчов (Глухчов) място и се използва за целта и днес. По това време Осиково е било в община Лакатник. В “Историческо описание на с.Осиково” от 1927 год. има данни, че през 20-те год. Осиково е било община и село Дупни връх (Дружево) е влизало в нея.
След Освобождението до 1956 год. Осиково е на административно подчинение на Враца – околия, окръг, област. От тогава преминава към Свогенска околия, Софийски окръг. През 1959 год. се обособява община с център Гара Лакатник до 1979 год., когато общините се уедряват в селищни системи. Миланово влиза в селищна система Своге, от 1988 год. Софийска област, община Своге и до днес.
През 1950 год. селото е преименувано от Осиково на Миланово в памет на загиналия по време на Септемврийското въстание Милан Петров Трупльов. Независимо от това, жителите на селото, предимно по-възрастните, не са забравили старото име, тъй като то носи в себе си историята на селото и връзката му с другите села, носещи това име.
През целия период от Освобождението до наши дни кметовете са избирани или назначавани съгласно законите на нашата държава. Някои са кметували по 1-2 години, други – по няколко мандата. Всеки кмет се е стремял да направи нещо значимо за селото и неговите жители. Някои са постигнали по-малко, други – повече, в зависимост от техните личностни качества и възможностите, предоставяни от по-висшестоящите административни органи.
Следва списък на кметовете, който вероятно не е пълен и хронологически не е подреден, и по-значими техни дела от Освобождението до наши дни:
- Горан Иванов Данколов
- Цветко Петков Топалийски – заварва го на поста кмет Освобождението
- Тодор Петров Глогов
- Тодор Христов Чукалейски – двамата сменят заварения Цветко Петков и стоят до 1893 год.
- Коцо Симеонов Зоров
- Никола Иванов Манчов (Глухчов) – дал мястото за построяване на сградата за кметство, която се ползва и сега
- Георги Вутов Ханджийски
- Петър Гьонков Ханджийски – през 1902 год. измества административното помещение от м.Старо село в м.Гувна. Събира от жителите на селото бакър и закупува камбана за църквата.
- Иван Стоянов Рунчов – през 1879 год. е избиран за делегат на Учредителното Велико народно събрание във Велико Търново.
- 10. Димитър Стоянов Рунчов
- 11. Цено Стоянов Рунчов
- 12. Цветко Илиев Топалийски – избиран за няколко мандата в различно време, кметувал повече от 20 год.
- 13. Александър Павлов Гацин
- 14. Петър Димитров Йошин – избран по време на управлението на БЗНС. По негово време е построено първото училище в центъра на селото в м.Гувна и открита прогимназия.
- 15. Павел Гьонов Зеленков – стоял три дни по време на септемврийските събития – 1923 год.
- 16. Димитър Петров Дафинов
- 17. Иван Антонов Трупльов (Керефейски)
- 18. Тодор Иванов Торбов
- 19. Георги Горанов Асански
- 20. Петко Колов Зоров
- 21. Иван Колов Делииванов
- 22. Тодор Гоцов Данколов
- 23. Ценко Григоров Топалийски – учил строително инженерства в Германия, построил сградата на кметството и читалищния салон през 1935 год. и направил първия регулационен план на селото. По негово време в строителните дейности, главно във водоснабдяването, участвал активно Димитър Цветков Топалийски, строителен инженер.
- 24. Гоца Геров Данколов
- 25. Наследников – адвокат по професия, назначен от друго място.
- 26. Цветко Александров Гацин – започнал водопровода от Мушат през 1941 год.
След 09.09.1944 год. кметовете са назначавани или избирани от общинските съветници.
- 27. Симеон Петров Трупльов
- 28. Иван Димитров Торомански
- 29. Александър Петров Зоров
- 30. Величко Тодоров Зоров – завършена е втората училищна сграда в м.Гувна и училището е преместено в нея през 1951 год. Направено е ТКЗС през 1950 год.
- 31. Димитър Тодоров Зоров – до смъртта му през 1977 год. построена е сградата на здравната служба, асфалтирано е шосето Лакатник – Миланово, асфалтирани улиците в централната махала, водоснабдяването е разширено, направен водопровода от Варовитица, електрифицирано е цялото село, благоустроен е центърът.
- 32. Никола Иванов Бонов – 1977 – 1982 год.
- 33. Цветко Иванов Младенов – 1982 – 1986 год. Построена е сградата на детската градина, завършено е благоустрояването на центъра на селото, построен е водопроводът от Петренски дол и разширена водопроводната мрежа до всички махали и паметника на септемврийци.
- 34. Цветко Тодоров Гьонов – 1986 с прекъсване до 1999 год.
- 35. Иван Василев Георгиев – 1999 – 2007 год. – построена е новата черква в центъра на селото и паметник на загиналите във войните.
- 36. Веселин Николов Петков (Режов) – избран 2007 год.
След 1989 год. кметовете се избират чрез демократични избори пряко от избирателите. Кандидатират се не по-малко от четирима кандидати. Това предполага избор на най-подходящата кандидатура.
През всичките години на избори за кметове са избирани и общински и кметски съветници, които подпомагат кмета при вземане на решения. Когато имаше окръзи, се избираха и окръжни съветници. За такива от Миланово са избирани Величко Тодоров Зоров и Костадина Петкова Червенкова. Те присъстваха на сесии на окръжните съвети. Сега се избират само общински съветници от различните партии на територията на общината. Квотите на партиите са в зависимост от броя на депутатските места на съответната партия в парламента. Общинският кмет се избира пряко от избирателите на територията на цялата община, а местният кмет се избира от избирателите на съответното населено място.
Събрал и описал Цветана Ангелова Динова
с.Осиково – Миланово – 2008 – 2009 год.
