Българският език се дели на два големи диалекта – източен и западен. Характер ната особеност, която отличава единия от другия, е различното произношение на ЯТ – овата гласна. Всеки от тези диалекти се дели на по-малки. Обикновено по-големите диалекти се означават и с термина “наречие”, а по-малките – “говор”. За да направим характеристика на местния говор, на който са говорили
Прочетете повече…
Тъжните ритуали в живота на хората са неприятни, но неизбежни. Заемат важно място и към тях хората се отнасят с особено внимание. Изпълнени са с много подробности, които традиционно се спазват. Ако някой не е запознат с тези подробности, приканва друг да му подскаже и помогне. Обикновено с тези ритуали се ангажират жени. Незнанието на реда на ритуалите от мнозинството
Прочетете повече…
КОЛЕДА: Коледа е един от най- светлите и обичани празници за всички християни, в т.ч.и за осиковци. Той съвпада с времето, когато всички полски работи са привършени и има достатъчно време за празнуване и веселби. На Мала коледа /Бъдни вечер, 24 декември/ жените месят обредни хлябове, на които изобразяват всичките обитатели в дома – хората и стоката. Вечерта се готвят
Прочетете повече…
Речник на диалектните думи и думите с диалектно произношение в с.Миланово (Осиковo) А аргàкье – аргати, ратаи, наемни работници за гледане на животни и работа на нивите адèт – навик, обичай аргàсвам – боядисвам прежда, вълна с орехи и др. арѝзвам – подарявам аризмò – подарено на дъщеря след женитба арбàль – нещо износено, остаряло ан – хан амàн – омръзна
Прочетете повече…
Основните дейности на осиковци, с които осигурявали прехраната на семействата си, са били главно земеделие и животновъдство. Упражняването на занаяти било допълнителна дейност. За особено развитие и постижения в занаятчийството в Осиково-Миланово не може да се говори. Няма изтъкнати представители, добили по-широка известност в района. Занаятите се развивали и упражнявали в селището, за да задоволяват нуждите на местното население. Освен
Прочетете повече…
Представянето на книгата “От началото към вечността” се превърна в дълбоко емоционален и смислен празник за родолюбивите жители на село Миланово. Потребността да обичаш родното си село, да знаеш и уважаваш неговото минало,да почиташ паметта и страданията на предците си, да си съпричастен с неговото настояще и да носиш надежда за бъдещето му-това бяха размислите, които с вълнение споделяха присъстващите.
Прочетете повече…
За съществуване на училище в с. Осиково намираме данни в “Историческо описание на с.Осиково, Врачанско” с автори Димитър Симеонов Рагьов, Васил Павлов Кьонин и Тодор Горанов Асански от 1927 год. В него се казва: “Училище е имало при черквата, вероятно построено в началото на 19 в., а в последствие е имало училище в частни къщи. Първи учители в селото преди
Прочетете повече…
В миналото дрехите си осиковци произвеждали в домашни условия от материали, също произведени в домашни услови: вълна, козина, кълчища, лен, памук, свила. Вълната и козината добивали от овцете и козите. Кълчищата добивали от гръсти /коноп/. Памук сели, но и купували в непредено състояние или във вид на прежда. Отглеждали в малки количества копринени буби, от чиито пашкули добивали свила. Както
Прочетете повече…
