История на с. Дупни връх, Врачанско
Село Дупни връх, Врачанска околия, Врачански окръг е заселено около 1760 г. Жителите му са дошли от Заноге, Врачанско, Заселе, Загъжене, даже и от Годеч, Софийска околия и др. Те се заселили в местността „Селището”, а по-късно всеки новодошъл си построявал жилище, където има по-голямо парче работна земя, в следствие на което селото е пръснато, а само около 20-30 къщи са групирани на едно място около тогавашните черква и училище. Знае се, че черквата е осветена около 1860-70 год., а няколко години преди това е била построена от букови дъски. Преди 30 години е паднала, а сега е останал само трона. Името селото си е получило от върховете, на много от които има дупки. Училището е отворено 1860 г. от даскал Димитър Николов, роден в с,. Дупни връх, който се учил в с. Осиково, Врачанско, при Иванчо Озировеца и бил кръчмарски слуга. Учил е най-напред двамата синове на кръчмаря, а после числото им се увеличило и стигнали 10 души. Тогава било открито официалното училище и била започната работа. Първата година за училище е служила кръчмата, в която е слугувал „даскала”, а по-късно са служили частни къщи, зимници, яхъри и др.
В района на селото има развалини от стар манастир. Преданието говори, че на останките имало надпис, от който селяните заключавали, че преди 300 год. този манастир е бил поправен (изглежда, че той е пил пуст преди това, защото така казват и селяните) от някоя си Тодора Теофанова, за която нищо не се знае. Знае се само, че силна буря съборила …(не се чете)…. което е било самата сграда, което пък съборило манастира.
Преди освобождението вода за пиене селяните са черпили от десетина извори на различни места, от които се черпи и сега, без да са поправяни изворите и да са направени чешми. Във времето на освобождението селото е имало 70-80 къщи. С плочи били покрити до освобождението около 10 къщи, с керемиди били покрити 2 турски къщи, от които едната служила за живеене, а другата за кръчма. Повечето от къщите са били колиби, покрити с шума или боклук. Работната земя е била при освобождението около 5000 декара, и не увеличила площта си и до днес.
През 1875 год. дохождал Ст. Заимов да организира селяните за готвеното тогава въстание. Той образувал шайка революционери, в която влизали селяни от селото, между които са били: Иван Дамянов. Панчо Тошов, Тоша Белюв. Марко Стефанов и др. Руските войски дошли подир Димитровден 1877 г. Денят, когато дошли не се помни. Те дошли от Враца, ходили до местността „Остреница” в района на Зимевица, Софийско и се върнали пак във Враца. Сражение не е имало, защото турците избягали. Когато те бягали, (турците) без всякаква причина убили двама селяни. Русите дошли и за кмет оставили същия Еленко Петров, който бил в турско време мухтар (кмет), а за старейшина оставили Петър Гергов. Последния е събирал данъка от селяните-данъкоплатци и си бележил с резки на едно дърво, което се наричало рабош. Чак през пролетта на 1878 год. станал избора за кмет и помощник и били избрани: за кмет – Герго Вълков, а за помощник – Кола Паунов. Изборите ставали публично с червен и бял боб. Представяли кандидата и след това, който бил съгласен с това, пускал бял боб в една шапка, който не е, пускал червен боб. Избиран човек от селото за Велико или Обикновено народно събрание няма. Само роденият в с. Дупни връх и учителствувал пак тук около 7-8 години, а после преселен в с. Крива бара, Оряховско бил избран 1923 год. за народен представител в Обикновеното Народно Събрание. Със средно образование за първи път има 1907 г.. а с висше образование няма. В Сръбско-българската война през 1885 год. взели участие около 40 души. Загинали през тази война няма. Във балканската война през 1912/13 год. взели участие повече от 100 души. Загинали има около 15 души. През общоевропейската война взели участие повече от 200 души. Загинали има 18 души. Паметник на убитите през войните няма.
Населението според новото преброяване на 31.12.1926 год. брои 1083 души. Има едно пълноразвито първоначално училище с 2-ма учители и 2 учителки. Посещаващи ученици има 111 души.Общинското управление е преместено през юли и август 1927 год. в с. Осиково, Врачанско.
————————-
Председател на Местния комитет за отпразнуване 1000 годишнината от царуването на Симеона и 50 годишнината от Освобождението на България в с. Дупни връх, Врачанско.
PDF докумет за сваляне 2.48MB – История на с. Дружево (Дупни връх) 1927 г.
Кратко допълнение:
1.Погрешно е твърдението, че името Дупни връх идва от многото дупки. Дупни е стар топоним, форма на Дубни-Дуб в съвременното ДЪБ. Името означава Дъбни връх (Дъбов връх).
1.В Историята е описано, от кои населени места са съвремените жители на Дупни връх (Дружево):
Заноге, Заселе, Загъжене, Годеч. Въпреки, че само тези родове, намираме информация, че е имало още родове в исторически план. Такъв род е Кюлтинци. Живеели в местността Кюлтин рът, при “Градището” в Дружево и местност “Викалецо”. В последствие Кюлтиници се преселват в нашето землище в Осиково, при сегашните Кюлтиници в махала “Мажев дел”, където вече е имало род с такова име. Между двата рода Кюлтинци не е открита роднинска връзка.
2.В контактите с професор Тодор Балкански – ономаст (специалист по наименованията), той разказа, че стари материали е срещнал описание на Дупни връх през 18 век, като колибарско селище.
3.
