Home » СЛЕД НЕУСПЕХА НА ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВРАЦА И ВРАЧАНСКО.

СЛЕД НЕУСПЕХА НА ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВРАЦА И ВРАЧАНСКО.

Автор Емил Петров. Слез като турската власт се убедила,че врачани няма да въстанат и двете образувани чети - доброволно са се разтурили,градът е бил плътно обграден от дошлата от Южна България турска войска начело с палача на Батак - Кел Хасан паша да усмирява българите от Трети революционен окръг. Башибозуците са пуснати да вилнеят във Враца. На 21 май 1876 година в града са доведени заловените в околността му Ботеви четници - Иван Стойков Унгаров и врачанинът Марко Василев Бошнаков. Предният ден е задържан брат му Димитър Василев Бошнаков. Разследването започва същия ден. Следствените протоколи на Иван Унгаров и Марко Бошнаков - в превод на турколога Д -р Борис Недков са запазени. При разпита на Иван Стойков Унгаров - пише че се опитва да заблуди комисията.Той казва че четата имала двама войводи,като лъже че Христо Ботев не е от Калофер,скрива и точният брой на четниците,и казва че от Браила вместо 20 човека са се качили осем. Прави се на наивен и твърди че се е качил на парахода,без да разбере къде отива. При разпита на Димитър Василев Бошнаков - пише че е дал показания и твърди че заловеният Марко Бошнаков не е брат му а е Иванчо Николов. При задържанията и претърсванията във Враца - с телеграма от 23 май околийският управител уведомява окръжния във Видин,за открито заровено оръжие в пресни гробове. То е на двете саморазпуснали се врачански чети. Съобщава се за задържани 12 даскали и попове и че са намерени в тях книжа. На 25 май полковник Хасан Хайри донася на командира на дивизията във Видин - че Стоян Заимов е заловен в околностите на Враца,като къдъна с мотика на рамо. На 26 май е разпитан врачанският учител Константин Димитров - обвинен че е укрил в местното училище Ботевият четник - Христо Иванов Дипчиков / Дойчинов. Забележка - всички разпитни протоколи са разкъсани по средата от горе до долу. За да се оправдаят масовите безразборни убийства, окръжният управител на Враца телеграфира във Видин - на 28 май че избитите в града и селата българи,са намерили смъртта си в сражение край врачанското село Баница. Отишли в помощ на Ботевата чета. Това се опровергава категорично от задържаните Стоян Заимов, Мито Анков и останалите турски документи. Околийският управител се мъчи да оправдае убийствата,мародерството и грабежите на башибозуците във Враца. Във Враца въстание не е избухнало. Имало е само приготовление. Заимов не е изпращал помощ на Ботевата чета. Село Баница - тогава е било черкезко село и в него са живяли - съвсем малко българи. Не напразно Ботевата чета - заобикаля това село и поема през полето. Истината е че башибозуците са убили по най жесток начин над тридесет души. Поп Коста Буюклийски - член на РК, е нарязан на късове пред църквата " Свети Възнесение " - в нея са събрани част от врачанските четници. Според английският консул Ричард Райт - броят на убитите е над шестдесет души. В лозята на Веслец е заловен слугата на Стоян Заимов,Георги Битолията. Задържания са извършени във Врачанските села Горна и Долна Кремена - повечето от тях са дейци на ТРК. Задържани са: Поп Лукан от гр. Самоков - свещеник в метоха на Самоковския манастир във Враца. Цачо от с. Струпец Врачанско. Чорбаджи Иван Лаков от с.Долна Кремена Врачанско - председател на местния революционен комитет. В дома му намират Черешов топ,желязна каса за 100 лири за съхраняване на оръжието и 500 ножа. В Горна Кремена са арестувани: Иван Вълчев, Тодор Котов Даскала,Петко Илиев - член на Околийския комитет от същото село, Нако Стефанов Кехая -Чиновник в общината, Димитър Иванов Сорбаджи, Никола Тодоров Врачански, Божидар Митов Велчев - кмет на селото, Мошко Влайков ициганите Муса Метов Ковача и Селим Стоев Циганина - последните двама са Членове на ТРК в селото и изработвали хладните оръжия за въстанието. През май са изпратени във Видин,а по късно са заточени в Диарбекир. След залавянето му Стоян Заимов е подложен на кръстосан разпит. Задържан е и Иван Димитров от с. Вировско. На 27 май околийският управител уведомява окръжния във Видин, че посочените от Заимов бунтовници са арестувани и техният брой вече е двадесет. Всички отказали преписаното им участие в Революционната организация. Заимов словоохотливо разкрил и работата на дейците в Оряховско. Това се разбира от телеграмата на окръжният управител Рафит паша до околийския управител в Оряхово. Врачанският околийски управител съобщава на 29 май на окръжния, че задържаните тук вече са 64 и че предния ден са изпратени във Видин. Стоян Заимов - услужливо разкрива и организацийте в Ломско,Берковско и Ботевградско. Не само това - по негова причина са разкрити всички ТРК и организаций от Видинско до Чирпанско. Пак по негова причина - голямото предателство което прави,над 200 комитетски дейци /биват изпратени на заточение - сред тях и Поп Минчо Кънчев. Във Берковско са арестувани: Хаджи Петър Илков от гр. Берковица,Тома Младенов от гр. Оряхово, Гераско, Коста Попмихов, Давидко Тодоров - всички от гр. Берковица ,Йордан от Вършец, Поп Исай от с. Горно Озирово, Младен от с. Клисура и Арсенчо от Берковица. На 31 май е арестувана и Баба Йота, укривателката на Заимов във Враца,майка на видния революционен деец и Ботев четник Мито Цвятков Бакалов. На 07. юни е изпратена във Видин а на следващия ден и арестуваните Васил Иванов и Васил Бончев - пак от Враца. На 13 юни Враца уведомява ,че изпраща нова група от 33 човека. Сред тях са и някой революционни дейци от Врачанските и Оряховските села . Те са : Нецо Гергов Бояджията от с. Лик Врачанско, Петко Димитров Петрински от с. Долна Кремена, Дядо Йото Данин Кясовски отс. Горна Кремена, Вълко Христов Калафунски от с. Влашко село, Цено Лилов Топалски от същото село, Вуто Вутов Жабарски от с. Оплетня,Кръстьо Николов Бързаков от Враца,Константин Нешев Десимиров от Копривщица,учител във Враца, Цено Вълчев Мухата от с. Баница Врачанско, Сребро Стоименски от Оряхово, Нино Петков Шишковски от с. Крушовица,Петър Иванов Крачунов от с.Търнава Врачанско и Поп Николай Неделчев от с. Курново Врачанско. Набедени че са учасвали в подготовката на въстанието. Така броят на задържаните от Враца и Врачанско във Видин са 98 човека. Пак от Враца на 17 юни идва съобщението за залавянето на Вандо Бобошевски. На 19 юли по нареждане на Видин е арестуван Кръстьо Вълчев, укривал петнадесет дни в лозето си двама Ботеви четници,заловени по късно в Оряховско и Вълчев е откаран във Видин. Арестуваните през май в селата Горна и Долна Кремена и поп Лукан от Самоков са изпратени на заточение още през юни на 1876 г. В Пиротско са заловени врачаните Илия Петров и Христо Зайчев. Запазени са списъци и следствени протоколи на всички задържани във Видин,дейци от Враца и Врачанско. От общо 118 - половината от тях са оставени във крепостта " Баба Вида" - със зловещите си катакомби. Част от тях са изпратени в Цариградският затвор и на заточение. Освободени няма - предположения има само за Баба Йота да е освободена. Във Берковица на 27 май са задържани трима българи от с. Осиково Берковско. Козаря Кръстьо Гергов, Георги Марков и Митрю Горанов. Арестуван е и Мито Ангелов от Враца - смятан погрешно за Ботевия четник Мито Цвятков. Мито Цвятков издава съгражданина си Стефанаки Христов Савов и владиката Милетий, пребиваващ в Берковица. Пак на 27 май е заловен Младен Павлов Калинов - Козлодуйското даскалче. На 30 май е задържан Иван Димитров от с. Студено Буче и заловените в околностите на Берковско - четници Йордан Недев Йорданов и Петър Иванов Фитовски /Ботеви четници. От общо петнадесет арестувани от Берковско, се установява че само пет са членове на РО - останалите са освободени. В Берковско са хванати Ботевите четници Кръстьо Генков Петков от с. Крета Врачанско и Никола Вълчев Минков от с. Горна Кремена, заловен в Пиротско. С телеграма от 21 юли до Враца се иска задържането на врачанеца Васил Кръстеняков за очна ставка с арестуваните там берковчани. Кръстеняков е член на комитета във Враца. Ценен документ за Националноосвободителните борби в Берковско - е протоколът на Околийският съд,който е направен след приключването на следствието. За съжаление не са запазени всички листа, съхранени са -1,2,5,6,8, страници. Липссата на 3,4,9 и 10 страници прави документа непълен. Интересен, но противоречив факт е присъединяването на берковският революционер чорбаджи Хаджи Петър Илков към Ботевата чета. В изчерпателното си изследване "Социален произход и брой на Ботевите четници", поместено в сборника "Априлското въстание" 1876 - 1966 г. Радка Стоянова - не посочва да е имало такъв Ботев четник. Със документ от Берковица във Видин са изпратени обща 12 души. Сред тях владиката Милетий и четирима Ботеви четници. Следствието и съдът в Берковица стигат до извода,че Мито Цвятков и Стефанаки Савов са едни от най изтъкнатите организатори на Националноосвободителното движение в Берковско и Врачанско,и че Черепишкият манастир е негово вярно гнездо. Не напразно в селата около манастира са арестувани и съдени най много дейци. В тези села е разбит и унищожен целият ТРК. Същото става и в Оряховско и в Белослатинско. Да не забравяме и игумена и монасите от Черепишкият манастир - включили се активно в народното дело. --От sibir.bg