Home » СЛОВО, НА ИЛИЯ ЖИЛЬОВ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО ТЪРЖЕСТВО ПО СЛУЧАЙ 06 МАЙ В с. МИЛАНОВО

СЛОВО, НА ИЛИЯ ЖИЛЬОВ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНО ТЪРЖЕСТВО ПО СЛУЧАЙ 06 МАЙ В с. МИЛАНОВО

УЧАСТИЕТО НА  ОСИКОВЦИ  В БАЛКАНСКАТА, МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА И  ПЪРВАТА  СВЕТОВНА  ВОЙНА   УВАЖАЕМИ  СЪСЕЛЯНИ И ГОСТИ, Събрали сме се днес, по случай деня на Българската армия, за да отдадем почит на нашите предци, дали живота си за България. Загинали в боевете срещу онези, които искаха България да бъде поробена, разкъсана и всеки да заграби по нещо от нея. Във всички войни, които е водила нашата Родина от 1885 г. до 1945 г., сама или в съюз с IMG_0664други държави, мъжете от нашето село са взели участие.Около 600 човека са участниците, 75 са жертвите, загинали на фронта, ранените и болните, починали в последствие.Всички мъже, годни за военна служба, задължително служили в казармата, в околийския център. Осиковци са включени в състава на 35 Врачански пехотен полк. Бойците от пехотата воюват на първа бойна линия  и първи посрещат вражеските куршуми. По време на Балканската война полкът участва в боевете при Одрин, Чаталджа, Лозенград.На 16 ноември 1912 г. при Люлебургас, самият командир на 6-та Бдинска дивизия  генерал Тенев повежда пехотинците в боя и въпреки многото жертви, отблъсква противника, с което  спечелва  името „железния полк”. Когато другите войскови части се огъват под напора на турските войски, Врачанският полк разбива всеки опит за атака. В началото на Първата световна война полкът се сражава при Неготин, Алексинац, Прокупле.През 1916 г.е в Добруджа, около Добрич, при завладяване на Кубадинската позиция, включва се в боевете при Тутракан. Воюва срещу многократно превъзхождащ го противник, съставен от румънски, руски и сръбски войски. На този фронт смъртта си намират 314 души от полка, от които 33 са от Осиково. С високия си боен дух и героизма си  Врачанският полк спасява положението в Добруджа и удържа позициите до пристигането на конницата на генерал Иван Колев. Принц Борис нарича врачани „железния полк”. По спомените на оцелели участници от Осиково особено вълнуващ с трагизма си е боят при Кубадин /Румъния/. Навлизайки в селото, българските войници се натъкнали на смразяваща гледка. В училището са избити и заклани децата.Това предизвиква ярост и ожесточение у българите, те се хвърлят „на нож” и отмъщават за невинните жертви. По повод на тази битка се ражда и песен - „Пусто остало мамо, село Кубадин”. След освобождението на Добруджа  35-ти Врачански полк извършва истинско чудо, като прави преход над 3 000  км през Румъния, Унгария,Сърбия и Македония, където увенчава знамето си с подвизи и победа. През 1917 г.полкът е на позиция при Охридското и Преспанското езеро. Той е сред тези, които през септември 1918 г. остават в плен при гр. Кичево в Западна Македония. Някои от войниците успяват да се спасят от плен и бягат, други остават в неизвестност няколко години. Изгубили надежда близките им правят помени за тях, смятат ги за загинали. Някои от  пленените –Коца Лилов Ангелов, Лило Стефанов Червенков и други се върнали променени до неузнаваемост, дори близките им не ги познали. Животът на хората в Осиково е труден и тежък. Оцелявали са и са изкарвали прехраната си като работели по ниви  и ливади, отглеждали животни. След мобилизацията  цялата работа легнала на ръцете и плещите на жените, възрастните и децата.Смъртта на всички наши съселяни в разцвета на живота, променя съдбата на много семейства. По данни на Централния военен архив във Велико Търново загиналите от Осиково са на възраст под 40 години. Всичко те са синове, съпрузи, бащи.Селото е почернено, много жени остават вдовици, а децата сираци. Трагедията в някои семейства е неописуема, загиват по няколко човека от една фамилия. Много от загиналите са съвсем млади, не са създали семейства и не са оставили потомство.Реки от сълзи са изтекли от очите на майките, вдовиците и сираците. Неизвестни са гробовете на много от загиналите. Повечето от тях, по силата на проклетия Ньойски договор, се намират на територията на други страни, потънали в бурени и забрава. ….Измина век, от както топовните гърмежи замлъкнаха тогава, но екотът им страшен се чува още чак до днес. Кръвта си, що проляхте по земята наша- завещана  от дедите ни, написа новата ни славна история. Със смелостта си станахте герои, а костите ви са още там.Върху незнайните ви  гробове бурени растат. Сутрин росата като падне, гробовете прелива, а вечер месецът щом изгрее, „лека нощ” ви шепне, защото последно сбогом не си взехте  с майки, бащи, жени, деца и близки… Времето ни отдалечава. Поколението,  което живя и участва в тези събития, си отива. Ние и тези, които идват след нас, нямаме право да забравим тези, които проляха кръвта си по бойните полета. Затова днес сме тук  ПОКЛОН  пред ВАС и за кой ли път ще кажем – ВЕЧНА ВИ ПАМЕТ И БОГ ДА ВИ ПРОСТИ, ГЕРОИ НАШИ!   Илия Димитров Петров /Жильов/ с. Миланово 06.05.2014 г.   /Слово, прочетено от г-н Илия Жильов пред паметника на загиналите във войните на възпоменателно тържество по случай 06 май в с.Миланово, общ.Своге. Автор на словото - г-н Илия Жильов/         . Преписа от оригинала Виолета Дичева Май, 2014 г.