Проект: Храмът на родовата памет „Консервация, реставрация и експониране на Църквата „Св. Рождество Богородично“- с. Миланово община Своге по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“
(Към текста ще бъде приложена презентация със снимки)
Проекта се реализира в два етапа: Първия етап се характеризира с отстраняването на вторичните мазилки, стабилизирането на оригиналните стенописи, почистване на стенописната повърхност и полагане на хастари в дълбоките участъци. Втория етап представляваше полагане на декоративни мазилки, в местата в който липсваше живопис, китове по живописта и имитативен ретуш в местата на разрушенията.
Църквата „Рождество Богородично“ е Енорийска църква и се намира в махала Старо село „Осиково“ разположена на 3 км. източно от днешното село Миланово. Църквата е вкопана от север, изток и частично от юг. Тя е еднокорабна, едноапсидна, засводена с проскомидийна ниша на североизточната стена и умивалник от север. Престола е каменен с орнаментална украса. Покрива е двускатен покрит с големи каменни плочи. Дължината на храма е 8.20 м., ширина- 5.15 м., височина на свода – 5м.. Градежа е от разнороден камък намиращ се в околностите с дебелина на стените – 0.8 м.. Подът е от големи каменни плочи, стените са покрити с мазилка и са изписани. По публикации „Корпус на стенописите от 17 в. в България“ Проф. Елка Бакалова датира стенописите към 17 в. на художествените паметници в Софийски окръг. Храмът е със статут деклариран с писмо на НИПК изх. № 328/28.01. 1982 г., като Художествена културна ценност с предварителна категория „Национално значение“
Състоянието на елементите от структурата не е добро:
Градеж: Той като цяло е стабилен. Конструктивната система на сантрачите в зидовете и обтегачите в наоса изпълняват своята функция и продължават да държат градежа стабилен. Съществуват пукнатини по ъглите на източната стена и свода, в горната част от юг. Забелязва се липси и нестабилност на свързващите мазилки на градежа по свода и долния регистър където влагата е прониквала от вън през градежа. Налични са фини коренчета проникнали от покрива допринесли за отделянето и загубите по мазилката и живописта.
Хастар: В различните участъци състоянието на хастара е различно. Поради проблеми от покрива дълги години хастара е отделен със спойката на градежа, довело до значителни липси по свода. Целостта му е нарушена в местата на пукнатините. От север поради голямата влага от ската са се получили значителни язви по цялата повърхност на северната стена. За язвите е допринесло и активното действие на соли. Има участъци, при които връзката с градежа е добра. В местата на язвите и разрушенията по хастара в различни времена са полагани различни китове и замазка с различна структура и състав.
Фина мазилка: В участъците със запазен хастар целостта на мазилката е на лице. Има отделяне от хастара и подкожушвания. Влагата и растителността е довела до отделяне на фината мазилка. В участъците около източната и западната стена, по свода от към север, фината мазилка липсва и участъка е само на хастар. Там където мазилката е на лице тя е стабилна, полирана с отпечатъци от шнур разделена в работни полета в зависимост от спецификата на техниката на изпълнение на стенописта.
Живописен слой: Дълги години с проблеми от покрива живописта по свода и стените са омокряни, а през зимата е замръзвала, при което значителна част е безвъзвратно унищожена. От север в следствие от голямата влага и процесите на карбонизация и сулфатизация, живописта е покрита с плътен слой соли правещи я не четлива и не ясна. Съществуват нови огнища на соли под формата на мъх около вратата. Живописта, която е останала е стабилна с добра връзка към основата. Съществуват значителни участъци при които е запазена голяма част от живописта. Те са предимно от южната, източна и западна страна на свода, западната стена, долната част от северната стена и източната стена и апсидата. Целостта на живописта е нарушена от незначителни пукнатини и фрагментарни липси. Забелязват се разминавания в нивата вследствие деформации на градежа. Значителна част от повърхността е покрита с мазилка с добра връзка към основата по свода, горната част на източната и западната стена. В процеса на сваляне на мазилките върху разкритата живопис се появи плътен, матов, стъкло подобен слой от калцити и сулфати променило тотално колорита на живописта, довело до не разчитане на изображенията.
Интерес представлява ктиторския надпис намиращ се на западната стена над входа. Според надписа името на черквата е „Св. Рождество на Пресвета Богородица“ а не както е наредил покойния Врачански Митрополит КАЛЕНИК че черквата е „Св. Успение на Пресвета Богородица“, при което селото прави курбан на 15 август. Надписа дава информация, че черквата е построена през 1492 г., но според изследванията и публикациите, както и иконографското проучване на д-р. З. Ждраков, както и самата иконография и трактовка обекта е от 17 в. а не от 15 в.. Според д-р. З. Ждраков текста или не е дописан, тъй като съществуват разграфени редове, или е изтрит без да съществуват видими следи за това. По скоро вероятно не е дописан.
При първия етап се предвиди сваляне на всички вторично нанесени мазилки, при което да се установи налична живопис. Свалянето се осъществи механично с длета и чукове подпомагано със скалпели поради значителната твърдост на мазилките. В последствие се използваха дремели за изтъняване но остъклените соли. Разкриха се интересни сцени: Цялата западна стена, сцената „Успение на Пресвета Богородица“ от юг на входа фигурите на Св. Петка и Св. Арх. Михаил и от другата страна Св. Св. Константин и Елена, на източната стена Св. Арх. Гавраил от сцената „Св. Благовещение“ Св. Богородица е безвъзвратно унищожена. В горната част излезе сцената „Св. Възнесение“, а на свода над нея Исус Христос в мандорна част от долната сцена и част от изображението на Бог Саваот. В проскомидийната ниша е изображението на Исус Христос Проскомидия, а от юг Св. Спиридон и изображение на светец с архиерейски одежди. От север над умивалника се появи сцената „Видението на Петър Александрийски“. На северната стена се указа една прекрасна галерия на светци войни и лечители. В нишата от вън над входа се разкри изображение на Св. Богородица с малкия Христос.
Успоредно с разкриването на стенописите се стабилизираха пукнатините по градежа. Полагаха се подложки и китове в дебелите места на нивото на хастара. Живописните полета се бордираха. Живописния слой се допочисти от остатъци от мазилка, както и дебелите слоеве от твърди и неразтворими соли. Живописния слой се укрепи цялостно.
След разкриването на стенописната украса се взеха проби за установяване на техниката и технология на изпълнената стенопис. Палитрата на художника се е състояла от следните пигменти: Жълта – охра жълта, Червено кафяво- червена охра, Червено- хематит, кафяво- сиена печена, Зелена- глауконит, Сини – ултрамарин, Черна- въглена черна сажди, Бяла- калциев карбонат. Палитрата на художника е била ограничена. Автора си е позволявал смесването на бойте за получаване на желания цвят или нюанс. Въпреки живописта отговаря на изискванията на канона относно локалните цветове на съответните светци и изображения.
Стенописната украса е започната в техника фреско, с което автора е начертал основните полета и е нахвърлял изображенията в груб ескизен вариант. Това се доказва от наличието на шевове, отпечатъци от шнур в мократа мазилка и следи от четка при микроскопския анализ, както и стабилността на живописния слой. Върху смело нахвърляната тънко нанесена живопис, автора е прецизирал формите с многослойна живопис и прецизна разработка с пигменти и вароказеинов свързвател.
При отстраняването на мазилките покриващи стенописите се установиха огнища на микробиологично заразяване. Между мазилките, с които са замазани стенописите е имало достъп до кислород и влага, предпоставки за развитието и нападението от плесени. След направените посевки се установи развитието на смесени колонии от два вида плесени, спорообразуващи бацили и бактерии. Колониите са от родовете Aspergilus, Aspergilus neger и Muсor.
Втори етап се реализира на другата година. В рана пролет екипа бе на лице. Живописта се допочисти. Положиха се декоративни мазилки в областите, в който липсваше живопис. Започна възстановката на живописния слой. Задачата бе трудна и оспорвана. Благодарение на професионализма на колегите, споровете се получи приличен завършен вид на живописта и яснота относно иконографията на изображенията и сцените.
Свод: Той е разделен на четири полета от изток на запад: Исус Христос в мандорна подържан от ангели, част от сцената „Възнесение Господне“. Следва изображение на Бог Савот, от което е останало само главата. В средата е бил Исус Христос „Вседържител“ в кръг с пищен орнамент и текст по повърхността. Запазена е малка част на запад от орнамента и част от текста. В западната част на свода е изобразен образа на Богородица Оранта в сияние, образувано от пресичането на червен и син квадрат, вписано в медальон заобиколен от четири ангели. На юг от това изображение са изписани допоясни изображения на старозаветни пророци държащи свитъци: Пророк Яков, Пророк Данаил, Пророк Елисей. Запазени са три изображения. Такъв фриз е имало и от север.
От юг по основата на свода на запад са запазени фрагменти от сцените „Влизане в Йерусалим“ и цялата сцена „Тайната Вечеря“ Празничния цикъл е започвал от изток, преминава на западната стена с две сцени и е продължавал по северната стена до източната. Под сцените е нарисуван трицветен, декоративен орнамент, положен върху пластичен мазилков корниз на прехода от свода към стените.
Източна стена: В средата на горния край е земната част от сцена „Възнесение Господне“, при която в средата е Св. Богородица държи „Уброс“ с лика на Исус Христос и около нея от двете страни са разположени ангели и по шест апостола. От ляво е изобразен Пророк Соломон държащ свитък, а от другата страна съществува фрагмент от образа на Пророк Давид. Под тях е сцената „Благовещение“, като от ляво е изобразен Св. Архангел Гаврайл, благославящ, а от дясно фрагмент от изображението на Св. Богородица. Под нея е изобразен Св. Спиридон. Под Архангел Гаврайл е изобразена драперия, а в проскомидийната ниша е изобразен „Исус Христос в Гроба“.
Конхата на апсидата: Първи регистър : Богородица Ширшая небес с медальон, в който е вписан образа на Христос Еманоил, от двете страни ангели.
Втория регистър: Пет медальона с образите на архиерей с растителен орнамент между тях. Четат се имената на Св. Григорий Богослов, и Св. Евтимий.
Трети Регистър: Шест прави фигури на епископи в композиция „Поклонение на Христос жертвата“. Между тях са Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Евтимий и Св. Сава. Светците са стъпили върху драперия. Четирите страни на каменния престол са покрити с мазилка и декорирани с растителни орнаменти.
Южната стена: В олтара от изток на запад съществува прозорец, до който е нарисуван геометричен орнамент. Под тях е нарисуван архиерей в цял ръст благославящ с дясната си ръка и държащ книга. Пред иконостаса има висока ниша с прозорец, декориран от страни. Вероятно това е бил Владишкия трон, след което следват три прави фигури на Св. Николай, Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат- светци войни. Следва прозорец и прави фигури на Св. Юлита, Св. Кирик и Св. Марина. Трите фигури държат кръстове. В долния регистър цокъла е изрисуван с декоративен геометричен орнамент.
Западна стена: В средата на голяма площ е сцената „Успение на Пресвета Богородица“. От ляво е сцената свързана с Гициманската градина, а от ляво вземането на сребърниците от Юда за да предаде Исус Христос. Сцените са продължение на Празничния цикъл според изкуствоведческото проучване на Д-р З. Ждраков. От ляво на вратата е изобразена Св. Петка като малка фигура, а до нея мощната фигура на Св. Архангел Михаил- пазителя на храма. В дебелината на зида около вратата съществуват изобразени кръстове с текстове. Отдясно на вратата са изобразени равноапостолите Св. Св. Константин и Елена. Над вратата е ктиторския текст обсъден по- горе.
Северна стена: Прекрасна галерия от светци войни и лечители. От запад са изобразени Св. Кузма и Св. Дамян обърнати един към друг. До тях е Св . Пантелеймон светци лечители. Следва Св. Евстатий с двамата си сина. Много не характерно и специфично изображение. Следва неизвестен Св. Войн, Св. Прокопий, Св. Меркурий с характерния си шлем, Св. Георги и Св. Димитър закрит от иконостаса. Долния регистър е същия декориран цокъл, както от юг и запад. Зад иконостаса в олтара е сцената „Видението на Св. Петър Александрийски.
Реставрира се иконостас иконите, както и Владишкия трон. Стабилизираха се носещите елементи, почистиха си повърхностите от потъмнели лакове, направиха се възстановки. Елементите не се експонираха цялостно, тъй като те несъответстват на стенописната украса и не могат да бъдат експониране в интериора на черквата.
