На тази част от “Старото село ” и казват “Селищата”, което означава, че тук е имало някакъв вид селище или махала преди да се образува познатото ни “Старо село”. Формирането на селото вероято става след реформите в Османската империя (разпускането на еничерския корпус) и времето на Осман Пазвантоуглу (може да проверите в интернет за него и ще си обясните много от процесите в миналото на целия район). Тогава настава анархия в империята и власта не успява да се с прави с проблема дълги години, затова започва да обединява махалите и малките селца в по-големи селищни образувания за да може населението да се самоотбранява. От този период са преданията за караули на “Кръчмарска могила”, “Градишки връх” и “Чуката”. Тези постове давали сигнал, когато идвала група от конници и така населението имало време да избяга в гората към “Поломо”. От този период са преданията за “Забравеното дете”, за момата, престорила се на болна от чума. Напълно възможно е църквата тогава да е построена или възстановена от по-старо време. При образуването на сегашното ни познато село, старейшините на родовете се заклели, че никой няма да напуска и са изорали границата на новото “Осиково”. Горна част му свършвала точно тук вляво, където сега има трънки. Тук е съществувал кръст и на местото са казвали “Кръсто”.
Също така старейшините избирали за управник “КНЕЗ”, който имал дори глас в общината в Берковица (имало е случаи султанската администрация да връща документи понеже не са подписани и от съотвения КНЕЗ).
Днес е Педковден, на този ден е бил съборът на селото, тук при този вече несъществуващ кръст.
“ПЕТКОВДЕНЬ: В миналото на този ден се провеждал местен събор. Идвали на гости роднини и приятели от други селища. След богата гощавка на обяд всички отивали на веселба с музика. Отивали и жените с малки бебета. Връзвали люлки за децата на дърветата и вземали участие във веселието – музика и хора. От 60-те години на 20 век за местен събор е определен 24 май, деня на славянската писменост.Преди това този празник се е празнувал от учителите и учениците с празнични програми и утра, с цветя и венци, както навсякъде в България.”
