Home » ПРАЗНИЦИ, ОБИЧАИ, ВЯРВАНИЯ

ПРАЗНИЦИ, ОБИЧАИ, ВЯРВАНИЯ

Както всички българи – християни, осиковци имат, тачат и празнуват своите празници, традиции и обичаи, величаят и се прекланят пред светци, страхуват се отприродни бедствия и стихии, веселят се подобаващо тогава, когато традицията позволява. Спазват изискванията на всеки празник, дори тогава, когато нямат написан календар. Всеки празник, всеки по-специален ден е “отбелязан” в техния бит, имат жив спомен за него.

КОЛЕДА:  Коледа е един от най-светлите и обичани празници за всички християни, в т.ч.и за осиковци. Той съвпада с времето, когато всички полски работи са привършени и има достатъчно време за празнуване и веселби. На Мала коледа (Бъдни вечер, 24 декември) жените месят обредни хлябове, на които изобразяват всичките обитатели в дома – хората и стоката. Вечерта се готвят и ядат само постни ястия – фасул, чорба с праз лук и сливи, варени сушени плодове, лютика от орехи, лютика от разварени сухи червени чушки  и праз лук, баница със зеле или тиква и др. Преди вечеря се пали свещ и се кади  яденето, стопанинът на дома целува хляба и го разделя на членовете на семейството. След вечеря синията не се вдига, за да се нагости и света Богородица. Прасето се коле пред Бъдни вечер, но не се яде.

На другия ден – Голема коледа – жените са омесили и изпекли колачета. Рано сутринта по къщите минават момчета-коледарчета и благославят за здраве и берекет.

Стопанката дава на коледарите колачета, орехи, сушени плодове и пари, ако има. Един от коледарите – водачът им – влиза вътре и със специална тояга бърка в жарта на огнището или печката и изрежда благословии за дома: ”Да се родят пиленца, шиленца, яренца, теленца” и т.н. На специална тояга- навърта, се нанизват колачета. Стопанката хвърля жито над главите на коледарите, а те благославят: ”Да са роди дека рало оди, дека оди и дека не оди”. Денят продължава с ходене на черква, готвене и ядене на хубава храна с месо, веселби с хора на гайда и тъпан.

ВАСИЛЬ:/Василовден, Нова година/: Празникът е двоен, защото се празнува именния ден на хората с име Васил, Василка и подобни и се посреща Нова година. На този ден още след полунощ по къщите тръгват сурвакари – млади женени мъже и ергени. Направили са голяма сурвачка – дрянова пръчка, украсена с нагънати цветни хартиени ленти или други украшения и сурвакат всички в семейството за здраве с думите: ”Да сте живи, здрави и весели като нас, Сурва весела година, живи здрави до година, до година до амина”. Стопаните ги даряват с хляб, месо, плодове, пари. Като ходят по улиците, сурвакарите викат: ”Мяу сушеничка”. Това е знак, че трябва да им се даде сушено месо – сушеница. Именяците празнуват именния си ден като посрещат гости.

ЙОРДАНОВДЕН -Богоявление, Водици:  На този ден хората ходят на черква. След служба свещеникcт ръси всички със светена вода за здраве. Понякога ходи и по къщите да ръси. Именяците празнуват именния си ден и посрещат гости. Тъй като тук няма подходящи водоеми, обичай хвърляне на кръста не е имало. В дните от Коледа до Водици се наричат мръсни дни и не се пере. Освен това хората вярвали , че през тези дни се явявали караконджоли.

ИВАНОВДЕН:  На този ден се ходи на черква и именяците посрещат гости.

От Коледа до Ивановден всяка вечер са се правели гостета. Почти във всяка къща е имало именяци. Освен това млади семейства ходели на гости на кръстниците си с “кулаки”, тутманик, баница. Месели мъжки и женски кулаки и когато ги давали на кръстника, ги редели един върху друг и казвали: ”Тая година та вида, нагодина да та не вида”, което означава кулаките догодина да бъдат повече.

БАБИН ДЕН:  Този празник е посветен на жените, които в миналото са замествали акушерките. Те са “бабували”, т.е. акуширали родилките и затова са наричани “баби”. Тези жени са уважавани и почитани от всички, особено от майките, на които са помогнали при раждане. Ходели на гости при бабите-акушерки, поливали им да си мият ръцете, което символизирало къпането на бебето, давали им подаръци, най-често кърпи, чорапи, забрадки, понякога ризи  и други по-големи подаръци. Млади мъже – женени и ергени – вземали шейни, сваляли страките и возели бабите, ако има сняг, а бабите ги карали да ближат пепел от коляно. Мъжете подарявали на бабите шамии.

АТАНАСОВДЕН: Този ден хората го считали за средата на зимата. Както него така и Антоновден ги празнували именяците с посрещане на гости.

ЗАПОСТЕНЬЕ (Заговезни): Това са двете недели преди великденските пости.

На първото се “запаща”от месо/месни заговезни/, на второто от сирене и всички млечни храни, в т.ч. и яйца. И на двете се прави баница и се варят яйца. На първото се готви с месо, на второто без месо.

Преди вечерята се въртят оратняци. Това е прът, разклонен от едната страна. Пълни се със слама, сено или огризка. На стъмване 14-15 годишни момчета се събират на високо място/в Старото село на Дени камик/, запалват огън и се веселят около него. Хвърлят надолу главни и викат: ”На ти, бабо, главнята, та ми дай момата.” В уречен момент запалват от огъня оратняците и тръгват надолу един след друг, стигат в конако (училищния двор)  и там ги въртят до изгаряне. Оратняци въртели и по-малки момчета и момичета по домовете. Преди да догори съвсем оратняка, трябва да се удари в плодно дръвче, за да роди повече плодове.
След това започва вечерята. Варените яйца се люлеят, като се връзват със здрав конец за гредата на тавана. Участници са предимно децата, но участие взема и по някой възрастен. Голяма е радостта на този, който с уста хване яйцето. След приключване на веселбата, на тавана на гредата се връзва парче от баницата. Ако остане от баницата след вечерята, през нощта събуждат децата и всички заедно трябва да я изядат. След второто запостенье започват великденските пости. По средата на постите е средопостница – тогава се преброяват яйцата, които се събират за Великден.

На другия ден (понеделник) момите и ергените се събират при високо дърво (орех, круша или друго), връзват люлка и се люлеят, обикновено по двойки както се харесват. Ергените люлеят момите, а момите се провикват: ”Иху-ху-у!” В Старото село люлката е била на Пиклярския орех, в Русинов дел при Бърцовци, в Мрамор на круша при Куверковци, на Турски камик за м. Гувна.

В Старото село след люлките отиват в конако, връзват въже на кръг и се хващат за него. Един влиза в кръга и се старае да хване някого. Всички се пазят, но все пак някой става жертва и влиза в кръга. Вътре може да бъде както мома, така и ерген. В тази игра младите изразяват своите симпатии и имат възможност за установяване на връзки.

Седмицата след запостенье са лудите празници и не се работят някои работи: плетене, предене, тъкане, шиене. В понеделник се чисти къщата и се мият съдовете, за да няма по тях блажно през постите. Не се работи и от мишки. След понеделник следва сух вторник, луда сряда, въртоглав четвъртък, луд петък. Не се работи главно от полудяване. В събота след второто запостенье е Тудоровден. Тази седмица още се казва Тудоровата неделя.

ТУДОРОВДЕНЬ (Тодоровден, Конски великден): Който не може да издържи целите велики пости, яде постно през Тудоровата неделя и ходи на Тудоровдень на комка в църквата. След това може да си блажи. Невестите, които са се венчали след миналия Тудоровдень , отиват на черква да се отчитат пред свещеника, а той им чете за здраве. Тези, които вече са родили, месят мешан хляб и го носят в черквата.

Другите невести си чупят от него, за да родят по-скоро и се ритат, за да ги прихване  това да могат да родят. Всичко това създава весело настроение. Именяците посрещат гости. През време на великите пости не се ходи на гости, не се венчава и не се правят сватби и кръщенета.

На първи март/Баба Марта/ се става рано, за да се измете къщата и се прогонят бълхите, като се кани Марта да влезе в къщата. На децата се връзват мартеници от бели и червени вълнени конци. Мартеници се връзват и на малките животни – агънца, яренца, теленца – всички да бъдат здрави.

ТРИФОНЦИТЕ (Трифон зарезан): В Осиково не е имало много лозя и въпреки това празникът се празнувал. Там, където имало лозе, се зарязвало и поливало с вино. Именниците посрещали гости. На този ден не се влачи вълна и не се преде.        .

БЛАГОВЕЦ: В навечерието на празника децата обикалят къщата, двора и стопанските постройки, удрят метални предмети – ръжен, маша и други – и викат: ”Бегайте змии и гущерици, че зарана е Благовец!” Рано сутринта се мете двора  и се пали боклука и тор, за да се прогонят злите духове и влечугите. Не се работи от змии.

Жените сеят разсада на пипера, за да е “благ”. Пробиват се дупки на ушите на момиченцата за обици.

ЛАЗАР (Лазаров ден) ЦВЕТНИЦА: Лазаров ден и Цветница са много мили празници и са свързани помежду си. Празнуват се в събота и неделя преди страстната седмица. На Лазар момичета на 12-14 години преди да се “замомеят” се обличат празнично, закичват се с венци от пролетни цветя и обхождат всяка къща с песни и благословии. Това са лазарки и песните са лазарски. Песните са различни – пее се за мома, за ерген, за млада невеста, за малко дете, за кошери и т.н. Стопанката ги дарява с яйца, пари и сладки неща. Пеят и играят в кръг, като в средата на кръга има паница, лазарките късат цветя от венците и ги слагат в паницата. Събират даровете в кошници, които също са украсени с цветя. През нощта нощуват у една от лазарките. Ходят и по-малки момичета и се наричат “магарета”, защото носят събраното.

На другия ден – ЦВЕТНИЦА – отиват на място, където има течаща вода.

Омесили са “шугав” хляб, т.е.мешан – от царевично и пшенично брашно. Всяка лазарка чупи залък от хляба, връзва на него конец, различен от другите. Подреждат залците на бухалка. Една възрастна жена потапя равномерно бухалката със залците във водата.

Това се прави три пъти. На третия път момичето, чиито залък тръгне пръв, става кумица. Хлябът се носи в шиник. Кумицата взема шиника и тръгва напред. Останалите вървят след нея и пеят: ”Напред, напред, кумице ле, че си се напред паднала”. Обичаят се нарича “падане на кумица”. Отиват у дома й и там делят това, което са събрали предния ден.

Кумицата ги кани на гости на Великден. На Великден другарките й отиват на гости и пеят: ”Мети, мети дворове, реди, реди столове” и т.н. Ядат, пеят и празнуват. Дружките на кумицата й отиват на гости с кулаки и боядисани яйца.

На Цветница се ходи на черква и след службата на свещеника всички си тръгват с върбови клонки, които са осветени. Слагат се на главите или на пояса за здраве. През деня именниците посрещат гости. Най-много именници има на Цветница, защото празнуват всички, които носят имена на цветя.

ВЕЛИКДЕН: Това е най-големият християнски празник, затова народът го е нарекъл така. В православния календар той е Възкресение Христово. За него се прави най-голяма подготовка. В четвъртък или в събота се боядисват яйцата, като децата вземат най-голямо участие. Обикновено се боядисват червени и се шарят, като преди да се потопят във водата, се рисуват шарки по желание с восък. Мястото, където е рисувано с восъка, остава бяло. В днешно време има нови начини за шарене на яйцата – връзват се листа от треви, лепят се готови лепенки и др. В събота се месят кулаки, в по-скоро време и козунаци. Ходи се на черква в нощта на Възкресението, “менуват се” боядисани яйца. Който е постил през целите пости или поне през последната седмица, се “комкава”. През целия ден и в следващите дни хората се поздравяват с “Ристос возкресе” и “Во истина возкресе”. За черковната служба, а и за самия празник, хората се обличат с най-новите се дрехи, които в много случаи са приготвени специално. На разпети петък не се работи от градушка и гръмотевица. На самия празник се ходи на гости на именници, на хоро на гайда и тъпан. Седмицата след Великден е празна неделя и не се сади или сее нищо. За да не губят все пак ценно време, преди празника хората са засявали или засаждали малко, за да могат да сеят или садят и през празната неделя.

ГЕРГЬОВДЕН: На този ден се коле агне, по възможност мъжко и с рога.

Сутринта се слага венец от цветя на главата на агнето, пали се свещ и се кади, и чак тогава се пристъпва към жертвоприношението. С  печеното агне се отива на черква. На ливадата пред черквата се подреждат фамилно така, както са подредени фамилиите при погребение в гробищата. Свещеникът чете служба, кади агнетата и чак

тогава може да се яде от тях. Агнето е съпроводено с кулаки, на които е изобразена стоката и другото имущество. Както при всеки празник, на този ден не се работи, ходи се на гости на именяци. От този ден започва истинската стопанска година. Цаняват се пастирите на стоката през лятото, което е валидно до Димитровден. От Гергьовден започва доенето на овцете за направа на сирене. След този ден също така овцете се изкарват в планината и се сформират така наречените бачии.

ЕРЕМИЯ: На този ден не се работят някои полски работи, предпазвали се от змии, наричали го някога и сега змийски ден. Правели се обаче подници. Това са глинени съдове, изпълняващи ролята на тави за печене на хляб. Правят се като се меси кал от специално подбрана глина и се оформят като тави. Изсъхват на слънцето и получават нужната здравина, като се нагряват на огъня в огнището.

Седмицата след Свети дух е “Русалска неделя”. През нея се избягват някои полски работи, особено се тачи Русалски петък, когато не се работи на полето от градушка.

ЯНЕВДЕНЬ (Еньовден): На този ден жените, които познавали билките и умеели да лекуват с тях, ходели рано сутрин да берат, като се вярвало, че набраните на този ден билки са най-лековити. В Русинов дел баба Вела Кюова правела венец от полски и горски цветя и провирала през него децата от махалата за здраве. Наричали я баба Яна от Яневдень.

Празниците Спасовден, Петровден, Илинден празнували, като почивали от полска работа, ходели на черква и на гости на именници. На Петровден колели пиле.

Богородичните пости наричали “двете недели”. Вярвали, че каквото време започне в началото на постите, такова ще бъде до края им.

ГОЛЯМА БОГРОДИЦА или Успение Богородично празнували и като празник на черквата, защото това е нейният патрон.Ходи се на църковна служба и се избягват всякакви работи. В днешно време се прави събор в Старото село при старата черква с курбан, църковна служба и водосвет за здраве. След построяване на новата черква в центъра на селото, която носи името “Рождество Богородично”, се прави събор с курбан и водосвет, музика и много веселба.

КРЪСТОВДЕН: След построяването на параклис на Крушовица Кръстовден се празнува с богата трапеза, музика и веселие. Курбан се прави в махала Ръжища. В миналото хората вярвали, че какъвто вятър задуха на Кръстовден, такъв ще духа през цялата година – какъвто вятър се “закръсти”.

ПЕТКОВДЕНЬ: В миналото на този ден се провеждал местен събор. Идвали на гости роднини и приятели от други селища. След богата гощавка на обяд всички отивали на веселба с музика. Отивали и жените с малки бебета. Връзвали люлки за децата на дърветата и вземали участие във веселието – музика и хора. От 60-те години на 20 век за местен събор е определен 24 май, деня на славянската писменост.

Преди това този празник се е празнувал от учителите и учениците с празнични програми и утра, с цветя и венци, както навсякъде в България.

МИТРОВДЕНЬ (Димитровден): На този ден приключва символично стапанската година. Освобождавали се пастирите и хората поемали стоката си. Спазвало се правилото до Димитровден да са свършени задължително три работи: да се прибере сеното, да се смеле брашното и да се докарат дърва за зимата. Жените трябва да са опрали вълната, да са оманали гръстите, за да са готови за зимните задължения. Трябва да са набавили зимнината: боб, картофи, туршии, кисело зеле, круши на туршия, сушени плодове, сирене, бутеница, масло и т н. Трите дни след Димитровден не се работи ръкоделие от мишки – това са миши празници. Димитровците празнуват имен ден.

АНДРЕЙ (Андреевден): Наричали го мечин ден. Варели царевица, носели от нея  на кръстовище и хвърляли за мечката. Едва тогава ядели хората. Така омилостивявали дивия звяр, който в далечното минало правел пакости на хората като нападал царевичните ниви.

СВЕТИ НИКОЛА (Никулден): Готвела се риба, но това ставало рядко, защото риба трудно се е намирала по нашите маста. Празнуват имен ден именниците.

ИГНАТ (Игнажден): Имало е и сега има поверие, че какъвто човек влезе пръв в къщата ти на този ден, такъв ще бъде късметът на дома през годината. От Игнажден до Коледа не се преде.

СТЕФАН (Стефановден): На този ден не се работи ръкоделие от пребитщина, т.е.ако не се спази, ще се кунтузиш по някакъв начин. Празнуват имен ден именниците.

Освен свързаните с православния календар, към празниците и обичаите трябва отнесем и свързаните със семейството празници, обичаи, ритуали.

Раждането на дете се чакало с нетърпение и се посрещало с много радост от цялото семейство. Близки и съседи идвали на “сповойник”, за да споделят радостта на родителите. Носели подаръци – саморъчно изработени дрешки, шапчици с парички, питки. Освен това носели червени чушки да са червени бузките на детето, бял боб да са бели зъбките му и лук да е люто и серт като лука, т.е.да е упорито и трудолюбиво.

Домакините ги гощавали с каквото имали. На тръгване гостите оставяли конец от бохчата, с която била увита питката, за да не отнесат съня на детето. На изпращане домакините не казвали “много здраве”, за да не отнесат здравето на детето. На “сповойник” ходели само жени. Днес ходенето на погача е все още жива традиция.

При бременност и раждане имало специални поверия, които хората се стараели стриктно да спазват. Бременността не се пазела в тайна, за да проговори по-бързо и лесно детето. За пола на детето гадаели по следния начин:  ако бременната жена се разхубави по време на бременността, детето ще бъде момче, ако погрознее – момиче. На бременната жена й се дава всичко, каквото й се яде. Да се пази от уплаха ако се пипне някъде, бебето ще има белег на това място. Когато не се задържа дете, първото живородено дете се оставя на кръстопът, за да го намери някой. Кръщавали го на името на този, който го е намерил или Найден, Найда – намерен. На родилката и новороденото бебе връзвали червен конец да ги предпазва от урочасване. Върху питката на новороденото дете се правят две дупки, за да има детето трапчинки на бузите, когато се усмихне. До 40-ия ден пеленките на бебето се прибират от простора преди залез слънце и детето не се изнася навън. Под прага на стаята , в която живее бебето, се поставя червен конец, за да спира всички мръсни помисли за бебето. До четиридесетия ден жена в цикъл не бива да ходи при новороденото, защото то ще получи обриви по кожата. След раждането на бебето се ходи при попа да освети вода. От тази вода се  сипва във водата за къпане на бебето отново до 40 –ия ден .

Новороденото трябва да има име. Жена от семейството или близка роднина отнася заедно с кръстника или кръстницата детето в черквата. Попът го кръщава, а кръстникът или кръстницата го облича в дрешки, приготвени специално за това. После се прави гощавка в къщи. На гощавката ходят кръстникът, роднини, съседи и всеки, който е поканен. Гостите носят питки, подаръци, пари. Върху питката на кръстника се слага огърлица с мъниста и сол. Върху тях гостите слагат парите. Като се обиколи цялата трапеза, питката се поставя на високо място, за да порастне детето високо.

Хората са спазвали обичая до 40 – ия ден детето да бъде кръстено.

Вярвало се, че кръстеното дете е по-добре защитено от болести. След 1989 година масово хората кръщават децата си. Кръщават се дори възрастни хора.

Сватбата е връхната точка в живота на човека. Родителите са доволни, че са отгледали здрави и нормални деца, а за младите това е начало на нов живот с радости, грижи и отговорности.

Сватбата е предшествана от ред действия. Преди всичко младите трябва да се харесат и си дадат дума, че желаят да се вземат. Тогава майката или близка роднина на момчето отива в дома на момичето, за да каже намеренията си. Ако родителите на момичето са съгласни, се организира годеж, на който присъства представителна група заедно с момчето, като се носи “шуле”, барде с ракия, украсено с венец, свекърът носи бъклица с вино. Ако отговорът е положителен, т.е.родителите на момичето са съгласни, свекърът дава бъклицата на момата, тя я дава на баща си и майка си като им целува ръка, после на другите присъстващи. Всеки й дава пари. Уговаря се кога ще бъде сватбата и започва подготовката за нея. Ако момичето след годежа веднага отиде в новия си дом, не се допуска да спи с бъдещия си съпруг. Това става след сватбата, т.е.след венчавката.

В деня на сватбата роднините на момчето отиват в дома на момичето, с музика, вземат го и всички отиват в черквата за венчавка. След това се взема с музика кръстника от дома му и сватбата се пренася в дома на младоженеца. За да присъстват роднините на момичето, т.е.момините, на сватбата, старият девер отива да ги покани с барде с ракия, украсено с венец. В дома на невестата украсяват девера с връв червени сухи чушки, сплит лук, опашка от овча кожа, мажат го с червило и други мазила, слагат на ухото му китка цвете с коприва. За тази роля се избира подходящ  човек – едновременно да е близък роднина, но и да има чувство за хумор. Ако се върне така украсен, всичко е наред, поканата е приета. Посрещат момините на вратника, невестата им полива с вода от котел да измият ръцете си, а гостите хвърлят монети във водата. Накрая невестата рита котела, водата се излива, а монетите се събират за младото семейство. Даровете на невестата се простират на въжета и през целия ден са на показ пред гостите. Невестата минава по трапезата три пъти, като целува ръка на всеки и дава китка, ракия, вино. Придружават я старият девер и деверовицата – това са семейство много близки роднини. На трапезата се подреждат по строго установен ред: начело сяда кръстника със семейството си, до него отдясно е старокята – по-голям брат, чичо или вуйчо на младоженека със семейството, след него надясно сядат момините. Роднините на момчето сядат на останалите места. Даряването също изисква строг ред: най-напред се дарява кръстника, след това старокята, следват свекъра, свекървата, деверите, етървите, зълвите, момините и всички останали. Момините, кръстника, старокята, свекъра, свекървата и другите членове на семейството се даряват от даровете на невестата, а роднините на младоженека от свекървата. През целия ден свири музика, играят се хора и ръченици. Когато се извършва даряването, музиката е по-различна – прощална, невестата се прощава с родителите и роднините. Преди разтурянето на сватбата момините се изпращат с музика. Невестата пресича дървена жегла на дръвника и след това я отвеждат на чешма или извор. Старият девер налива три пъти котел с вода, невестата го рита и разлива, накрая деверът налива котлите и невестата ги отнася с кобилица в къщи. Веселбата продължава с най-близките до късно. Младоженците се оттеглят в стаята си.

На следващия ден след сватбата, невестата става рано и придружена от старата деверовица, отива в дома на кръстника да му полее да се измие. Носи се барде с ракия, украсено с венец от цветя. Невестата полива на кръстника с канче или чаша, той измива ръцете си и се плиска по лицето три пъти. Така полива и на кръстницата. Невестата ги черпи с ракията, която носи, кръстниците черпят с нещо дребно и така приключва ритуала. Невестата и деверовицата си отиват, за да се подготвят всички за следащия ритуал.

На другия ден се ходи на повратки. Роднините на момчето отиват в дома на момичето и там сватбата продължава. Младоженецът носи барде с ракия, обвито с червена вълна и залепен по нея варак. Това е символ, че девойката е била девствена. Ракията е “блага”. Отново има гощавка – ядене, пиене, музика, хора. Когато сватбарите си тръгват, вземат от дома на момичето нещо “крадено”- черга, домакински прибор, кокошка и др. Тъщата дава на зетя козяк или дребена черга, преметнати на тояга, увисва се на тоягата, за да провери дали зетят е здрав и силен. Дават на невестата хурка с къделя. Роднините на момчето не позволяват на невестата да се обръща назад, за да не се мятат децата на нейния род. Ако се наложи, стигат до там да й държат главата. Повратките не са задължителни и не винаги е имало.

И в двата дни сватбата се предвожда от уруглица. Прави се от прът, отсечен от плодно дръвче. На единия край се прикрепват две кърпи – по-широка червена и по-тясна бяла, като на върха се привързва китка. Уруглицата се поставя в сряда преди сватбата, за да оповести за предстоящото събитие. На сватбата се носи от млад девер – малко момче, близък роднина на младоженека. За сватбата се кани с китки, които са направени достатъчно предварително, за да бъдат навреме раздадени. Родителите на момчето канят своите роднини, а родителите на момичето канят момините. Важно е да се знае, че по време на венчавката при разменянето на венците кръстникът трябва много да внимава да не се чукнат – това предвещавало лоши взаимоотношения в младото семейство. Както сватбата, така и годежът е добре да се правят от млад месец до пълнолуние.

На сватбата невестата и младоженецът са облечени в празнични сватбени дрехи, специално приготвени за събитието. Невестата задължително е с венец и вало. Най-важен след младоженците и в двата дни на сватбата е кръстникът. Посрещат го и го изпращат с музика, от него започва всичко, изпълняват се всички негови желания, слуша се неговата дума. Кръстникът и старокята носят на сватбата бъклици с вино, украсени с цветя.

Не винаги сватбата е предшествана от годеж. Има случаи, когато момичето пристава на момчето от седянката или чешмата. В други случаи момата може да бъде открадната насилствено. Тогава тя може да бъде изведена от близките й и всичко да се провали. В други случаи родителите се примиряват, за да не срамуват. При всички случаи има сватбен ритуал с венчавка. В миналото за законен брак се е считал църковният. В изключителни случаи се е разтрогвал. Жената е наричана напусната, а мъжът напуснат. От началото на 20 век до 1940 год.има само два случая на разтрогнат църковен брак.

Има един ритуал, свързан със сватбата, който не винаги се изпълнявал.

Това е преговор – родителите на момчето отиват при родителите на момичето, за да ги “преговорят”. Става, когато няма годеж и момичето не е взето със съгласието на родителите. С този ритуал се цели сближаване на двете семейства и установяване на добри взаимоотношения между сватовете. Те от своя страна ще се отразят на взаимоотношенията в младото семейство.

В днешно време сватбите се правят в ритуални зали, в ресторанти, организират ги специални агенции, някои от старите ритуали се изпълняват символично.

Истинска остана само венчавката. Това улеснява днешните забързани хора, спестя им излишни ангажименти и време за организация. Неподправена остава радостта от събитието, както за младото семейство, така и за неговите родители.

Изпращането на войник е важно събитие в живота на всеки мъж. Това означава, че е здрав и нормален да служи на родината. В миналото изпращането е ставало в дома на момчето от най-близките със скромна гощавка, а в деня на зами наването е закичвано с китка от здравец за здраве и лека служба. През 60-те – 80-те години на 20 век изпращането на войник се превърна едва ли не в сватба, само дето

липсва булката. Канят от 200 до 500 души гости, правят огромни трапези с ядене, пиене, музика, подаръци за бъдещия войник. На врата на момчето връзват заек и морков. Хората, за които това разточителство е непосилно, вземаха заеми, за да не изостанат от другите. След 1990 год. този ритуал избледня, днес изобщо го няма, защото не се изпращат войници.

Абитуриентският бал е нещо ново. Правят се огромни разходи за рокли, костюми, букети, превоз с коли и т.н. Понякога родителите спестяват години наред за този ден или вземат заеми. Независимо от това, този ритуал носи  радост и удовлетворение както за младите, така и за техните родители. Няма задължителни традиционни правила, организира се според вижданията преди всичко на младите.

В живота на хората не винаги е радостно. Смъртта е тъжно, но неизбежно събитие. Ритуалът погребение има строги правила, които по традиция в повечето случаи се спазват стриктно. В този тъжен за близките на починалия ден за тези правила се грижат възрастни жени, роднини и приятели. Главно място заема опелото от свещеника. Изнасянето на починалия от дома става с краката напред, под ковчега се провират кръвните роднини, сбогуват се всички присъстващи. Ако някой е едномесече с починалия, го мерят с цедило и слагат в ковчега конец и камък. Това понякога се прави и след погребението, и се заравя на гроба. При изпращането някои слагат стрък цвете в ковчега, което означава, че починалият не трябва да взима никого със себе си. След погребението се готвят третини, деветини, 20, 40, половин година и година. На 40 се равнява гроба. В миналото са готвели два дни – вечернина, като се кади и отива на гроба след 14 часа, и обеднина – кади се точно в 12 часа. В по-ново време преди готвенето се лепят некролози, за да се съобщи на близки и приятели.

Има вярвания, които са се превърнали в правила, и хората се стараят да спазват. При смърт се закриват с кърпа всички огледала в къщата на починалия. След погребението се откриват. При погребението присъстващите хвърлят шепа пръст след като се спусне мъртвеца в гроба. Преди да е погребан, починалият не се оставя сам, особено през нощта, за да не го прескочи котка, защото ще се вампирясва. В миналото самоубийците не ги погребвали в общото гробище.

На погребението на попа , на гробарите и на най-близките роднини се дават дарове за „сенкя” (сянка). Когато се погребва млад човек – девойка или ерген – траурното шествие е предвождано от уруглица – така, както би било, ако е сватба. Уруглицата се оставя на гроба до кръста .

В памет на мъртвите са задушниците. Съгласно православния календар те са три: преди великите пости, след Спасовден и преди Архангеловден. В миналото хората отивали в черквата, подреждали приготвеното за помен и попът кадел на всички заедно. Това се спазвало до смъртта на поп Симеон Коцов през 1984 год.

В днешно време, който кади, прави го в къщи и тогава отива на гробовете на починалите. В тези дни се събират много хора, идват близки и от други селища, всеки се старае да отдаде почит на близките си по начин, който той е избрал – цветя, свещи, вино, храна. Има неписано правило, че задължително се ходи с хляб и вино. В последните години се пренесе обичай на задушницата през юни да се носят череши и рехови листа. Задушницата се нарича черешова. Такъв обичай в миналото не е имало, но това не пречи на хората да изразят своята почит и уважение към починалите.

Житейската мъдрост на хората в миналото е създала правила, които не са записани никъде, но затова пък са се спазвали строго. Тези правила са създадени на базата на опит, на суеверие, на уважение към съветите на по-старите. Те не са свързани с християнските празници. Петък бил особен ден и  в него избягвали да орат, да копаят, да жънат. За времето гадаели по залеза на слънцето: ако залезе в облак, на другия ден ще вали, ако при залеза небето стане червено, ще задуха вятър.

 

Ако около луната се образува ореол, ще вали. За валежите гадаели и по млад месец.

Ако е извит и на него може да се”закачи” котел, валежите ще бъдат малко. Ако е прав и не може да се “закачи” котел, т.е.котелът се е разлял, валежите ще бъдат повече.

С помощта на люспите на червен (кромид) лук гадаели за валежите през годината.

В нощта на Нова година се подреждат 12 люспи от лук за всички месеци от годината.

Върху тях се сипва сол. Там, където солта се стопи, през съответния месец ще вали и обратно. При засушаване правели “ вайдудул” – ритуал за дъжд. Момиче “изтрасок” – последно дете в семейството – обличали с риза и окичвали от главата до петите със зеленина. Отвеждали го на чешмата, поливали го с вода от главата надолу и пеели:

“Дай, боже, даж”, а момичето се върти в кръг.

Според някогашните осиковци, грях е да се откажеш без причина от кръстника си – това носи нещастие за този, който го направи. За грях се считало това да минеш път на по-възрастен човек, на кола, на стадо.

Свързано с вярванията на хората е възобновяването на курбана на Голяма Богородица при старата черква в Старото село, курбана на Кръстовден в махала Ръжища, курбана на св.Тройца от Пандовци в местността Тройца, курбана на Петровден от Сульовци в местността Сульово равнище и установяване на курбан на Малка Богородица на новата черква в центъра на селото.

Колкото и скептични да са някои по отношение на вярванията, обичаите и ритуалите на някогашните хора, няма нищо лошо в това да ги познаваме, да се вглеждаме в тях, дори да ги спазваме. От това може да се почувстваме в определени ситуации и по-добре. Да ги познаваме означава да познаваме историята и бита на нашите предци. Това означава да сме малко по-богати духовно.

 

 

Събрано и описано от Цветана Динова
с.Миланово ( Осиково)
2008 год.

Информатори: Гинка Бръмбарова – 80 г., Надежда Торбова – 75 г., Пенка Илиева – 66 г.,Асен Жильов – 75 г., Султана Кюова – 73 г., собствена информация.

 
свали: ПРАЗНИЦИ, ОБИЧАИ, ВЯРВАНИЯ 135 kb

 

Към раздел Култура…