В „ИСТОРИЧЕСКО ОПИСАНИЕ НА СЕЛО ОСИКОВО, ВРАЧАНСКО – 1927 г.“, се казва:
„До Освобождението е стоял местен кмет (княз) Цветко Петков около 20 години; също и след Освобождението е стоял малко време, като след него кмет е станал Горан Иванов Данколов. Характерно през онова време е било начина на гласуване за кмет и пр. с боб …“
От това разбираме, че в нашето село Осиково (Миланово) до Освобождението е имало за управител КНЕЗ. Каква е тази титла и какви права са имали осиковските управници можете да прочетете по-надолу.
КНЕЗ
[Извадка от Жива старина. Народно обичайно право]
4. Дали от некогашните племена или от по послешни времена, но в тоя край е съчувана сенка от благородната титла княз, която тука носи названието КНЕЗ [мн. число КНЕЗОВЕ]. И до днес в Кулската и Белоградчишка околии и част от Видинска селските кметове се наричат от населението КНЕЗОВЕ.
5. Званието КНЕЗ в Турско време е съществувало като официално название, с което са били свръзани известни права и длъжности. Като почнете от Българска Морава (тука аз неговора за Сърбия, дето такожде е съществувало званието кнез) па дори до Искъра, кнезовете са влизали в съставът на турската администрация и са функционирали като органе на тая администрация. За всякоя нахия (окръг) е имало по един такъв кнез, който , по некога, за по-голема тежест, носил е титлата БАШ-КНЕЗ т.е кнез на кнезовете (на кметовете).
Правата и длъжностите, които са имали кнезовете, както и редът по който са те бивали обличани в туй звание и лишавани от него, не са били писани; немало за тех нити правилници, нити закон, а съществували са в обичаите на народа съчувани чрез предание и предавани от поколение на поколение.
Туй народно обичайно установление турските власти са приели, уважавали и припознали като законно.
6. ИЗБОРЪТ НА КНЕЗА.
а) Кнезът е бил изборен народен представител, който е представлявал народа (раята) в една нахия или каза пред турските власти. Избиран е бил от но пръвите и по-заможни селени в нахията, и то за всекоя нахия избиран е по един кнез, който, както споменах и по-горе, по некога е носил титлата баш-кнез. [Туй само е било в нахията между Българска Морава и Лом]
б) Избирането на кнеза не е ставало по некакви писани формалности, а просто, събравшите се първенци, като са се съветвали по-напред вън, отивали в конака при ВОЙВОДАТА или пашата (Видин) и изявявали, че те са избрали за нахийски кнез това и това лице, като са представяли и самото лице.
в) В това си звание избрания кнез е встъпвал веднага и всичките власти са го припознавали за такъв и сношавали са се с него като с официално лице. Не е издаван никакъв писмен официален акт, за да се утвърди избрания кнез в туй си звание, нити пак се изисквало подобно утвърждение.
г) Кнезът не е избиран за един определен срок, а веднъж избиран, оставял е в туй си звание до тогава, додето или правителството не го махвало, или населението не се оплаквало от него и искало неговото махване и заместванието му с другото. От туй ний виждаме, че некои кнезове са кнезували по десет-петнадесет па и двадесет години, а некои едвам са искарвали една-две години.
7. Правата и длъжностите на кнеза.
д) Кнезът е имал право да заседава и в двата мезлиша или съвети: Даавието [съдебния съвет] при кадията и в Идарето [окръжния съвет] при „войводата“ [сътие каймаканинът] или при пашата, ако центрът на казата е градът, дето съдел паша, както, ако д бил гр. Видин. И в двата тия съвети, той е имал решающ глас, а особено в идарето. Особено силно е било неговото участие е било неговото участие и влияние в тоя последния съвет (идарето), където са гледани и решавани дела и въпроси, които са се отнасяли и касаяли до даждията, земеделието, скотовъдството и други в окръга. Много пъти се е случвало, щото по некои въпроси, всичките членове в Идарето са съгласни и са на едно мнение, а кнезът сам е на друго противно мнение, и мазбатата (протоколът) се испраща на пашата без подписът на кнеза. След неколко дни тая мазбата се връща пак назад неодобрена и с забележка : да бъде подписана и от кнеза. Почнували са се нови дебати, нови съвещания по тоя въпрос и решенията, взети сега и съгласни о мнението на кнеза, са претърпевали големи или малки изменения и с тия видоизменения мазбатата е испращана на Пашата с подпис на кнеза и тя е била утвърждавана.
Кнезът е бил в пълната смисъл трибун народен и можал е, ако е искъл да принесе голема полза на народа. И такива добри кнезове, които са умеяли да защищават народните интереси в кръгът на закона, са кнезували по 20 години и повече и паметта им между населението е съчувана с благословии.
е) Кнезът е обикалял селата, съпровождан, или от полицейски стражаре, или от други въоражени момци, българе. В тая си обиколка кнезът е действувал като орган на правителството и е можал да извършва и административни, и полицейски па и чисто съдебни работи.
Той е помагал на правителството да се съберат даждията: когато е било нужно да се искара ангария, било в работници, било в кола за некаква правителственна работа, като за мост, шосе или превозвание военни неща – тая ангария е искарвана от и врез кнеза.
Ако некъде в каазата се появила некаква разбойническа шайка, кнезът е искарвал потера да преследва тая шайка и той се грижал, или да бъде тя изловена, или да бъде пропъдена в друга каза.
Той е разглеждал спорове и дела не само граждански, но и углавни. Така на пример: за зиманье-даванье, за делба, за запалвание, за побой, за кражба и други подобни, кнезът е пресъждал самостоятелно и никой не е можал да развали неговата пресъда или да гледа повторно делото, което е веднъж гледано и решено от него. И самия кадия не е приемал да разгежда спорове и дела, които вече са разглеждани и свършени от кнеза.
Кнеза не е можал да гледа и съди само дела от големо и тежко престъпление, като: разбойничество, обири и убийства по пътищата и други от тоя род. Такива дела кнезът е бил длъжен да изследва и открива не само престъпниците, но и техните ятаци (укриватели)
Кнезът е имал право и власт: да затваря, да бие, па и да глобява и за тия свои деяния той не е отговарял пред никого, нити пак некой е имал право да се оплаква против кнеза.
Много пъти се случвало та кнеза е ударял по неколко пръчки на некой турчин или бейский син за некакво сторено от тех насилие или друга пакост, и никой не е смеял да го укори за туй му деяние.
ж) Към селските старшини и селското население кнезът е имал такожде големи права.
Старшините са се считали като органе на правителството, но непосредствено са били подчинени на кнеза. Той е можал да сваля „старшината“ и да свиква селените да си изберат нов. Всичките спорове между старшината и населението са гледани от кнеза и решението му е било окончателно.
Когато е дохождал кнеза в некое село, кехаята е свиквал всичките селени да се съберат, за да чуят какво ще каже кнеза. И туй е за забелезвание, че селените са били длъжни да влизат при кнеза и да стоят при него гологлави, без капи.
Кнезовете са имали големо влияние между населението, и както видехме, колчим е требвало населението да се повежда, за да защитава некои свои права, всекога на чело са стояли кнезовете и без тех нищо не е бивало. Така, когато станаха възстанията в Западна България в Берковско, Ломско, Белоградчишко, Кулско и Видинско през 1836, 1837 и 1850, то на чело на тия възстания са били кнезовете.
Туй звание е съществувало до освобождението, след което се укина от новото устройство, което въведе в новото княжество.
Примери:
а)По изборът на кнезовете
Видинско
Кнезът Стоян от Бойница е кнезувал повече от десет години.
Стан Тутунар от Връф е кнезувал три години.
Георги Попръдан от Брегово е кнезувал четири год.
Ангел от Кирим-бег е кнезувал пет-шест години.
Дедо Петко Маринов от с. Грамада в времето на когото стана и възстанието в 1850 г. и когото турците наричаха „Паша-Петко“ е кнезувал повече от тринадесет год.
Ломско.
Кнезът Дедо Горан от Голинци е кнезувал около десет години.
Дедо Пачо от Вълчедръм кнезувал само две години. След него е бил избран за кнез син му Нино Минков, който е кнезувал 6-7 години и е последния кнез.
Къно от Крива-бара е кнезувал най-много – повече от 20-25 години и е оставил най-добро въспоменание между селското население.
Белоградчишко.
Дедо Цоло Тодоров от Толовица е кнезувал повече от 30 години и в своето кнезуване е толкова помагал на селското население, щото колчим е пожелавало турското правителство да го смени (а туй е ставало неколко пъти) почти целото население ходило чак у Видин при Пашата да моли да остави него за кнез. И всекога е побеждавало. Че дедо Цоло е заслужавал такава преданност, доказва се от факта, дето той е бил душата на възстанието в 1850 г. и мъченически умрел, посечен в тъмница.
Берковско.
Дедо Ценко от Чемиш е кнезувал повече от 20 г. в времето на тоя кнез е станало възстанието в Берковско и Кутловско в 1835 г.
Вратчанско.
Дедо Цоло Станов от Долна-Кремена, Дедо Къно от Влашко-село, дедо Николо от Тишевица, дедо Иван от Типченица – са кнезували: кой 5, кой десет, а некой, както дедо Иван 20 години.
На Дедо Къновата влака в Влашко село и до днес казват „Кнезовци“.
б) По правата на кнезовете
1. В 1873 г. се продал десетъка (ушора) в Ломската кааза. В условията, които ушурджите (закупниците на десетъка) са били свързали с Ломския идаре меджлист (окръж. Съвет) е имало неколко точки съсипителни за населението. Членовете на идарето, и турците и българе, подкупени види се от ушурджиите, одобрили тези условия напълно; само кнезът се съмнува – казъл един член в Идарето Николчо Връбанчов, който в бил купил ушура на 6-7 села. И тъй, мазбата (протокола) се испратил в Видин и без мюхурът на кнеза. От негова страна не е последвало никакво протестиране; обаче Пашата, като не видел печата на кнеза, повърнал мазбатата да бъде подпечатана и от него. Почнали са се нови разисквания, увещания, па даже и заплашвания, но кнезът стоял на една дума. Най-сетне се видело, че „без петел се не съмнува“ в тоя случай. Из условията са били исхвърлени некои точки, и мазбатата, подпечатана от всички, била испратена в Видин и на часът утвърдена.
[Съобщава Дедо Къно кнеза, а проверено чрез същий Николчо Връбанов и членът Хусейн Ефенди].
2. В 1875 г. Трифун Пенов от Метковец отрезъл коцата (косата) на Янка Петрова – дъщеря на Петръ Дебият. Кнезът Нино е пресъдил тоя процес по тоя начин: на Трифун ударил 15 тояги, а Яна била длъжна да отиде за него. Петръ Дебият – бащата на Янка, не останал доволен от това пресъждание, но отишъл при кадията. Кадията, като разбрал, че тая работа е гледана и отсъдена от Кнеза, изпъдил Петра. Спорът се свършил с това, че и Петръ изел 10-15 тояги от Кнеза, за да „не му е жал“ (Петру), като се изразил иронически Къно, когато ударил горните тояги по задника на Петра.
[Съобщава сам Трифун]
3. Исмаил Войвода е бил управител на Ломската каза почти неотговорен. Старите казват, че той е наследил туй си звание от баша си. След смъртта си оставил двама синове. Единия от тех е имал владения в Вълковския топрак. Едно от турчетата на тоя Исмаилов син, пак по име Исмаил поискал един ден да изнасили една мома, което неуспел. Момата се се оплакала на баща си, а бащата се оплакал на кнеза по онова време Дедо Николо от Лабец. Турчето било в селото и то на Кулата [Всичките господари са имали в селата по една висока къща на два или три етажа, която са наричали кула]. Повикано било да дойде при кнеза но то отказало, като си позволило да отправи заканвания и попръжни по адрес на Кнеза. Кнеза, уведомен за това, отишъл в самата кула, хванал турчето и заповедал да му ударът неколко пръчки. Беят, баща на турчето думица не казал на Кнеза.
Туй турче Исмаил и сега е жив и вече е старец. Сам той не крие този бой.
[Съобщил същия Исмаил].
свали: ЖИВА СТАРИНА. КНИГА 4. НАРОДНО ОБИЧАЙНО ПРАВО…