Home » ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕСТНИЯ ГОВОР В С. ОСИКОВО – МИЛАНОВО

ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕСТНИЯ ГОВОР В С. ОСИКОВО – МИЛАНОВО

Българският език се дели на два големи диалекта – източен и западен. Характер ната особеност, която отличава единия от другия, е различното произношение на ЯТ – овата гласна. Всеки от тези диалекти се дели на по-малки. Обикновено по-големите диалекти се означават и с термина “наречие”, а по-малките – “говор”. За да направим характеристика на местния говор, на който са говорили хората от Осиково – Миланово, а някои говорят и сега, сме използвали лични имена, местни названия, диалектни думи и думи с диалектно произношение, фамилни имена. В далечното минало осиковци са използвали набор от лични имена, някои от които днес не се използват, а някои са дори съвсем непознати за нашите съвременници. Напр.: Априлия, Бона (за мъж), Гълъбина, Грозда, Галуна, Герго, Гьона, Дацо, Зарчо, Звездена, Живана, Лица, Мина, Маруца, Мира, Макарчо, Неделя, Перуна, Фридриана, Цоно ( за мъж) Имената,  които предлагаме в описа, са взети от църковните регистри от 1881 до 1940 год. Някои са по-стари, тъй като са вписани имената на родителите и кръстниците, които са с най-малко 20 години по-стари. При кръщаване на децата си хората  са вземали имената на дядовци и баби, на кръстници, на починали близки или просто имена, които им харесват. Не кръщавали първо дете на починал близък. До 40- ия ден детето трябвало да бъде кръстено, вярвало се, че кръстеното дете е предпазено от болести в по-голяма степен. Открили сме 283 различни имена за този период. Много от имената се използват  и днес. Има много благозвучни имена, които са изоставени, но биха звучали и днес по същия начин, както и в миналото, вместо чуждите имена, които не говорят нищо на българина. Много от личните имена имат умалителни /гальовни/ имена. Записали сме повече от 50 гальовни имена. Някои лични имена имат две гальовни имена – Йордан – Данчо, Дацето; Александрица – Дика, Санда; Димитър – Митър, Мито; Георги – Гьоша, Гьоко; Тодора – Тоца, Тона и др. Някои имат по едно умалително или гальовно, някои изобщо нямат. От гледна точка на граматиката, няма никакви особености, както в произношението, така и при писането на имената. Държим да отбележим, че няма имена от турски произход. Както в цялата територия на българските земи, така и тук са използвани имена, които имат гръцки, латински, еврейски, библейски и т.н.произход. Те обаче са побългарени преди векове и се приемат като български. По-големи възможности за характеристика на местния говор ни дават местните названия, диалектните думи, фамилните имена. Местните названия могат да се разделят символично така: кладенци, чешми, извори; скали и камъни; валози, падини, долове, върхове, могили; поляни, ливади, мрътвини; свързани с имена на собствениците; свързани с домашни животни; свързани с растителността; особености на самата местност и т.н. За някои от имената имаме обяснения, за други – не. Събрали сме повече от 350 имена на местности. Образуването на местните имена е най-разнообразно. Болшинството са получени от вида на обекта: скала, връх, път, дол, падина, чешма, извор и др. Известна част са свързани с частно-собственическите отношения – прилагателни на ниви, ливади,            гори: Стакьовица, Лагованов лак, Ангелов рът, Пейчинов требеж, Радова полена. Доста голяма част са свързани с  растителността: Папретня, Лешке, Крушако, Габрико, Щаварец, Церако, Липина страна и др. Други имена са свързани с домашните животни: Яловарнико, Овнярнико, Конярнико, Овнарски рът; с особености на почвата:Тинявец, Лъзманица, Млаката, Пехчанико (от пясък). Няколко имена са свързани с религиозни празници – това са оброците: Влаов кръст, Кръсто, Тройца, Сульово равнище, Свети Спас, Кирик и др. Няколко имена са свързани с турското робство – Хайдушко седло, Хайдушко кладенче, Турски дол, Турски камик и др. Имената на кладенците, изворите и чешмите са в зависимост от това, къде се намират, как извират, как се използват: Стубело, Чучур, Три кладенци, Мушат, Говежгата вода, Светената вода, Червената локва, Горни кладенец и т.н. Някои скали и камъни носят имена на хора – нещо се е случила там – Добрина кукла, Турски камик, Митрова кукла, Ристова кукла, Драганина кукла, Нечов камик, някои са опасни – Зли камик, Зли стени, Кобилини стени и др. Имената на валози, падини, долове, върхове, могили характеризират типични особености на местността, свързани са с имена на хора, със стопанска дейност, с вида растителност, с дълбочината на дола или падината и т.н. С една дума образуването на местните названия е най-разнообразно, по много признаци, и говори за езиковото богатство и въображението на местните хора. Теренът на землището е голям и много разнообразен и това е довело до създаването на толкова много имена. Фонетичните особености при имената  са същите както при диалектните думи, затова ще ги анализираме общо. Речникът на местния говор коренно се различава от тези в съседните села Лакатник, Дружево, Оплетня. Някои думи са типични само за местния говор, други се различават от съседните говори по фонетичните особености, някои съвпадат с думи от други диалектни области. Това показва приобщеността на местния говор към българския език изобщо като част от него и същевременно притежава типични черти, които го обособяват като местен говор. Събрали сме над 245 думи със специфично значение и произношение, които напълно го характеризират. Местният говор в с. Миланово – Осиково принадлежи към западните говори. Най-важната особеност, която го приобщава към тях, е произношението на променливо “Я”- бел, голем, леб, млеко, место, полена, нема, плева, цвет и др. При всички случаи се произнася “Е”. Друга важна особеност, която го характеризира като “А” – диалект, е произношението на голямата носовка като “А” – маж, заб, мака, даска, даж, каща, рака и др. Както местните названия, така и диалектните думи, имат едни и същи фонетични особености. Ето някои по-характерни: Много често се изпуска звука”х” както в началото, така и вътре в думите : Ристова кукла, Влаов кръст, Боова могила, дреа /дреха/, орей /орехи/, стреа /стряха/, ора /хора/. Важна особеност е мястото на ударението, в много думи не съвпада с книжовния език. Например: стени, вода, касо /късо/, изворо /извора/, мала /малка/, вия /вия/, синьо, зелено, червено, жълто и др. Членът при съществителните и прилагателните имена от м.р., ед.ч.винаги е “о и в много случаи ударението пада върху него: Стубело, Рого, Плато, мажо, плето, дългио, червенио, лошио, добрио и др. В много думи краесловната съгласна се произнася меко: день, соль, конь, пакь, /път/, витель, бадань, зекь (зет), пиронь и др. Мека съгласна вътре в думите се произнася често: ношкя (нощем), деня (денем), пльоча, лугье (хора), полье, саня (шейна), цвекье, грозгье, говежгьи, пранье, оранье и др. В някои думи има замяна на съгласната “д” с “г”, на “т” с “к”. Подобна замяна има в думите гувно – гумно, стовна – стомна, ламба – лампа. В някои думи са заменени гласни звукове: бубрек – бъбрек, песок – пясък, блювам – бълвам, повръщам, кротук – кротък и др. Членуването на имената от м.р., ед.ч. е винаги с член “о”. Това се отнася за съществитени, прилагателни и числителни: друмо, скоко, поломо, заяко, габрико, здравецо, крушако, Равнио камик, Каменитио валог, Диманинио валог, първио, вторио, третио и т.н. Имената от ж.и ср. р., ед.и мн.ч. се членуват съгласно правилата на книжовния език. Няма отклонение и при образуването на множествено число при имената от женски и среден род. При някои съществителни имена неправилно се образува множествено число: трън – трънье /тръни/, престол – престолье /престоли/, кривул – кривулье /кривули/, кукла – куклье /кукли – скали/, корен – коренье /корени/, пчелин – пчелинье /пчелини/ и др. В няколко думи има разместване на звуковете: рът – ърто, ръжища – ържища, дърва – дръва и др. Интересна е разликата в значението на съществителните дръво – дърво, дръвя – дървета, дръва – дърва за огрев. Запазени са старинни форми за образуване на прилагателни имена: Зли камик, Горни кладенец, Сини вир, Дълбоки дол, Червени камик, Бели камик, Купяни връх,Средни дел и др. При образуване на възвратни глаголи “се” винаги се произнася “са”: лутам са, надам са, курдисвам са, прикаламисвам са и др.Останалите глаголи се образуват съгласно правилата на книжовния език. Кратката винителна форма “те” винаги се произнася “та”: гледам та, слушам та, викам та и др. Кореновата съгласна при някои глаголи се произнася неправилно твърдо:права – прават (правя – правят), газа – газат (газя –газят) и др. При образуване на фамилните имена след съгласна “ч” следва гласна “о” вместо “е”както е в правописа на съвременния книжовен език: Крънчов, Кунчов, Глухчов, Главчов, Рунчов и др. В лексиката има също някои особености. Има заемки от други езици както следва: от турски – бохча, барабар, барде, курдисвам (навивам пружината на часовник), курдисвам са, чембер, язлак, бач, бачия; от руски – баранки (овце); от гръцки – кукуруз; от арабски – шамлия; от латински /а може би от древно български/ – капа. Местните названия и диалектните думи са езиково богатство, което всеки роден в Осиково – Миланово трябва да познава, да предава на следващите поколения  и да се гордее с него. Характерно е местното произношение на дните от седмицата: понделник – понеделник, торник – вторник, стреда – сряда, четвърток – четвъртък, петок – петък, сабота – събота, неделя – неделя. Интерес представляват и названията на сезоните: летоска, есенеска, зимаска, пролецем. От един и същи корен –зар- са образувани думите, които означават различно време, свързано с утрото: заран – утре; зарень – утро; узарана – сутринта. Роднинските думи за различните диалектни области в България са различни. В нашия говор се използват следните думи, свързани с роднинските взаимоотношения: мама, майка, макя, мале тате, татко, баща дедо, баба чичо, стрина леля, тетка, уйна, укьо син, дащерка, унук, унука, унуче кака, бае, бакье, баю свекър, свекърва баба, деда ( тъща, тъст) зекь, снаа девер, етърва, зълва – калина, малина, брайно девер (млад и стар), деверовица – при сватба старокя – при сватба кръстник – при сватба и кръщене Не по-малко е богатството на фамилните имена. Тяхното създаване води началото си във времето на формирането на селището. От морфологичния строеж на голяма част от имената може да се съди за това, че са образувани от лични имена с помощта на наставки – Статко – Статковци; Васил – Василовци; Ангел – Ангеловци; Пенчо – Пенчовци; Начко – Начковци; Мицо – Мицовци; Макарчо – Макарчовци. Други имена са получени от прозвища на хора: торбата – Торбовци; влао – Влаовци; виячо – Виячовци; факир – Факировци. За много от имената нямаме обяснение, а тези, които биха могли да го дадат, отдавна не са сред нас. Трябва да приемем това, което знаем на този етап, и въпросът за произхода на фамилните имена, както и много други, да остане отворен и се допълва в бъдеще. Има различие при произношението на фамилните имена. Когато се съобщава  самата фамилия, се употребява наставка –овци или –инци. Когато е свързано с определена личност, при някои се употребява наставка –ов: Кюов, Крънчов, Кюзов, Ангелов,Торбов, Начков, Пенчов и др., при други е наставка  -ски: Топалийски, Керефейски, Пиклярски, Асански, Анджийски, Василски и др. При трета група имена се използва наставка –ин: Йошин, Нодин, Диманин, Гацин, Канин, Кьонин, Гецин, Кюлтин и т.н. Има фамилни имена, които са възникнали много отдавна и впоследствие са изчезнали, помнят се само от по-възрастни хора. Установили сме над 75 фамилни имена и чрез представянето им целим да покажем на днешните осиковци – милановчани колко богата е именната система на нашите предшественици. Фамилните имена носят в себе си историята на рода, за който се отнасят. Когато човек пише след собственото и бащиното си име името на фамилията, той се идентифицира с нея и с това показва своя произход и принадлежност. От наблюденията върху различни документи сме установили, че в миналото хората редовно са се подписвали с фамилните си имена и сега знаем точно за кого става въпрос. Днес нещата не стоят така. Някои се срамуват да се подписват с фамилните си имена и много грешат. Петрови, Иванови, Георгиеви и тем. подобни в България има стотици и хиляди, но Торбови, Топалийски, Червенкови, Нодини, Рунчови, Цинцарски, Зорови и т.н. са точно определени хора, произхождащи от фамилии от Осиково – Миланово. Когато слушаме, гледаме и четем  фамилни имена на българи, оставаме приятно изненадани от огромното богатство, което ни е останало в наследство от нашите предци. А когато изучим съдържанието и значението на собствените фамилни имена,ще останем още по-изненадани. Тогава ще си зададем въпроса: Защо нашите родители и прародители са ги изоставили? Не е ли време да ги възстановим? С това няма да се върнем назад в развитието си, само ще се обогатим духовно. Трябва да се гордеем с фамилните си имена, както и да звучат, каквото и да означават, те са нашето наследство, както е наследство името на нашата родина – БЪЛГАРИЯ.   Характеристиката направи Цветана Ангелова Динова с.Миланово ( Осиково ) – 2009 год.   свали: Характеристики на местния говор в с. Осиково – Миланово…   Към раздел Езикови особености...