Archive for the 'Традиции' Category

БАБА МАРТА

Да направим на любимите си хора по една стара осиковска мартеница, както са го правели нашите баби и майки.   На първи март/Баба Марта/ се става рано, за да се измете къщата и се прогонят бълхите, като се кани Марта да влезе в къщата. На децата се връзват мартеници от бели и червени вълнени конци. Мартеници се връзват и на
Прочетете повече…

КОЛЕДАРСКИ ПЕСНИ

Изпълнение на група “Шарен гердан”. Пеели ги мъже-коледари. Стани нине, господине… Роди ни са Божо чедо…

МИТРОВДЕНЬ (Димитровден):

На този ден приключва символично стапанската година. Освобождавали се пастирите и хората поемали стоката си. Спазвало се правилото до Димитровден да са свършени задължително три работи: да се прибере сеното, да се смеле брашното и да се докарат дърва за зимата. Жените трябва да са опрали вълната, да са оманали гръстите, за да са готови за зимните задължения. Трябва да
Прочетете повече…

КРЪСТОВДЕН:

След построяването на параклис на Крушовица Кръстовден се празнува с богата трапеза, музика и веселие. Курбан се прави в махала Ръжища. В миналото хората вярвали, че какъвто вятър задуха на Кръстовден, такъв ще духа през цялата година – какъвто вятър се “закръсти”.

ГОЛЯМА БОГРОДИЦА

ГОЛЯМА БОГРОДИЦА или Успение Богородично празнували и като празник на черквата, защото това е нейният патрон. Ходи се на църковна служба и се избягват всякакви работи. В днешно време се прави събор в Старото село при старата черква с курбан, църковна служба и водосвет за здраве. След построяване на новата черква в центъра на селото, която носи името “Рождество Богородично”, се
Прочетете повече…

ЯНЕВДЕНЬ (Еньовден):

На този ден жените, които познавали билките и умеели да лекуват с тях, ходели рано сутрин да берат, като се вярвало, че набраните на този ден билки са най-лековити. В Русинов дел баба Вела Кюова правела венец от полски и горски цветя и провирала през него децата от махалата за здраве. Наричали я баба Яна от Яневдень. Празниците Спасовден, Петровден,
Прочетете повече…

ГЕРГЬОВДЕН:

На този ден се коле агне, по възможност мъжко и с рога. Сутринта се слага венец от цветя на главата на агнето, пали се свещ и се кади, и чак тогава се пристъпва към жертвоприношението. С  печеното агне се отива на черква. На ливадата пред черквата се подреждат фамилно така, както са подредени фамилиите при погребение в гробищата. Свещеникът чете
Прочетете повече…

ЕРЕМИЯ:

На този ден не се работят някои полски работи, предпазвали се от змии, наричали го някога и сега змийски ден. Правели се обаче подници. Това са глинени съдове, изпълняващи ролята на тави за печене на хляб. Правят се като се меси кал от специално подбрана глина и се оформят като тави. Изсъхват на слънцето и получават нужната здравина, като се
Прочетете повече…

ВЕЛИКДЕН:

Това е най-големият християнски празник, затова народът го е нарекъл така. В православния календар той е Възкресение Христово. За него се прави най-голяма подготовка. В четвъртък или в събота се боядисват яйцата, като децата вземат най-голямо участие. Обикновено се боядисват червени и се шарят, като преди да се потопят във водата, се рисуват шарки по желание с восък. Мястото, където
Прочетете повече…

БЛАГОВЕЦ:

В навечерието на празника децата обикалят къщата, двора и стопанските постройки, удрят метални предмети – ръжен, маша и други – и викат: ”Бегайте змии и гущерици, че зарана е Благовец!” Рано сутринта се мете двора  и се пали боклука и тор, за да се прогонят злите духове и влечугите. Не се работи от змии. Жените сеят разсада на пипера, за
Прочетете повече…