Archive for the 'Традиции' Category

МИТРОВДЕНЬ (Димитровден):

На този ден приключва символично стапанската година. Освобождавали се пастирите и хората поемали стоката си. Спазвало се правилото до Димитровден да са свършени задължително три работи: да се прибере сеното, да се смеле брашното и да се докарат дърва за зимата. Жените трябва да са опрали вълната, да са оманали гръстите, за да са готови за зимните задължения. Трябва да
Прочетете повече…

БАБА МАРТА

Да направим на любимите си хора по една стара осиковска мартеница, както са го правели нашите баби и майки.   На първи март/Баба Марта/ се става рано, за да се измете къщата и се прогонят бълхите, като се кани Марта да влезе в къщата. На децата се връзват мартеници от бели и червени вълнени конци. Мартеници се връзват и на
Прочетете повече…

КРЪСТОВДЕН:

След построяването на параклис на Крушовица Кръстовден се празнува с богата трапеза, музика и веселие. Курбан се прави в махала Ръжища. В миналото хората вярвали, че какъвто вятър задуха на Кръстовден, такъв ще духа през цялата година – какъвто вятър се “закръсти”.

ГОЛЯМА БОГРОДИЦА

ГОЛЯМА БОГРОДИЦА или Успение Богородично празнували и като празник на черквата, защото това е нейният патрон. Ходи се на църковна служба и се избягват всякакви работи. В днешно време се прави събор в Старото село при старата черква с курбан, църковна служба и водосвет за здраве. След построяване на новата черква в центъра на селото, която носи името “Рождество Богородично”, се
Прочетете повече…

ЯНЕВДЕНЬ (Еньовден):

На този ден жените, които познавали билките и умеели да лекуват с тях, ходели рано сутрин да берат, като се вярвало, че набраните на този ден билки са най-лековити. В Русинов дел баба Вела Кюова правела венец от полски и горски цветя и провирала през него децата от махалата за здраве. Наричали я баба Яна от Яневдень. Празниците Спасовден, Петровден,
Прочетете повече…

ГЕРГЬОВДЕН:

На този ден се коле агне, по възможност мъжко и с рога. Сутринта се слага венец от цветя на главата на агнето, пали се свещ и се кади, и чак тогава се пристъпва към жертвоприношението. С  печеното агне се отива на черква. На ливадата пред черквата се подреждат фамилно така, както са подредени фамилиите при погребение в гробищата. Свещеникът чете
Прочетете повече…

ЕРЕМИЯ:

На този ден не се работят някои полски работи, предпазвали се от змии, наричали го някога и сега змийски ден. Правели се обаче подници. Това са глинени съдове, изпълняващи ролята на тави за печене на хляб. Правят се като се меси кал от специално подбрана глина и се оформят като тави. Изсъхват на слънцето и получават нужната здравина, като се
Прочетете повече…

ВЕЛИКДЕН:

Това е най-големият християнски празник, затова народът го е нарекъл така. В православния календар той е Възкресение Христово. За него се прави най-голяма подготовка. В четвъртък или в събота се боядисват яйцата, като децата вземат най-голямо участие. Обикновено се боядисват червени и се шарят, като преди да се потопят във водата, се рисуват шарки по желание с восък. Мястото, където
Прочетете повече…

БЛАГОВЕЦ:

В навечерието на празника децата обикалят къщата, двора и стопанските постройки, удрят метални предмети – ръжен, маша и други – и викат: ”Бегайте змии и гущерици, че зарана е Благовец!” Рано сутринта се мете двора  и се пали боклука и тор, за да се прогонят злите духове и влечугите. Не се работи от змии. Жените сеят разсада на пипера, за
Прочетете повече…

ТУДОРОВДЕНЬ (Тодоровден, Конски великден):

Който не може да издържи целите велики пости, яде постно през Тудоровата неделя и ходи на Тудоровдень на комка в църквата. След това може да си блажи. Невестите, които са се венчали след миналия Тудоровдень , отиват на черква да се отчитат пред свещеника, а той им чете за здраве. Тези, които вече са родили, месят мешан хляб и го
Прочетете повече…